Определение № 22 от 04.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6012/2015 г.

Производството е по чл. 247 ГПК, чл. 251 ГПК във вр. с чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, и чл. 83 ал.2 ГПК. С частна /касационна/ жалба вх.Nо 387/14.01.2016 год. Г. В. Д. обжалва и иска обезсилване на Определение Nо 348 от 28.12.2015 година, постановено по настоящото дело на ВКС. В т.1 на изложените оплаквания е направено искане за “ поправка на грешка“, в името на лицето- наследник по закон на починалата Т. Б., тъй като „изясняването на този факт е от съществено значение за осъществяване на касационната проверка“, поискала с частната жалба. Наред с частната жалба, от лицето Г. В. Д. е подадена молба за освобождаване от внасяне на ДТ, дължима за обжалването. Върховният касационен съд, постановил определението, предмет на обжалване, по двете искания на страната-жалбоподател, намира: С атакувания по реда на чл. 274 ал.2 ГПК съдебен акт- определение 348 от 28.12.2015 година, изрично, както в началните мотиви на съда, очертаващи легитимираните лица, инициирали производството, е посочено че жалбоподателката Т. Б. е починала и е заместена в процеса от наследника си по закон –син н Г. В. Б.. Това е името на наследника на починалата страна, това име е изписано и в постановения диспозитив на съдебния акт, поради което относно субективните параметри на обвързаност на съдебното решение / определение / няма „грешка“. Само констатацията на разминаване на името на страната в мотивите и отразеното друго име в диспозитива на съдебния акт би съставлявало очевидна фактическа грешна по см. на чл. 247 ГПК и би наложило произнасяне с решение / определение/ за отстраняването и. Безспорно съществуващото неточно посочване на имената в мотивната част / стр..2, ред 15 отгоре надолу; на стр. 2, ред 4 отдолу нагоре и стр.3, ред 4 отгоре надолу/ на обжалваното определение като вместо името на наследника - новоконституирана страна Г. В. Д. е написано името на участващия на собствено основание жалбоподател В. Д. може да обоснове само необходимостта от поправка по пътя на тълкуването. Изразената воля на съда за коя от обжалващите страни се отнасят изводите за допустимост респ. неоснователност на релевираните доводи, не би следвало да буди съмнение след като след името, макар и грешно изписано, съдът е посочил качество на заместилия починалата страна Т. Б.- „неин син“, което безсъмнение касае единствено новоконституираната страна Г. В. Д.. По искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалването. Молбата не може да бъде уважена. С разпоредбата на чл. 83 ал.2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние/ удостоверено с декларация/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83 ал.2 т.1-7 ГПК. По представената декларация и други писмени доказателства не може да бъде направен извод, че молителят е в затруднено положение да заплати дължимата ДТ от 15 лв. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия