Решение № 6279 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2018 г.

Решение № 6279 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Инфолика" ЕООД, гр. С., с предишен собственик Д. В., прехвърлил дружеството на А. Личич от [държава] на 16.11.2018 г., подадена чрез упълномощен адвокат М. Е., с потвърдени пълномощни права от новия собственик на дружеството, против решение № 3337/21.05.2018 г. адм. дело № 3470 по описа за 2018 година на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № Р-22220216007184-091-001/06.11.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. в частта, мълчаливо потвърден в срока за произнасяне и постановено впоследствие решение № 309/28.02.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., за установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период м. 02. 2014 г. – м. 12. 2014 г. в размер на 461 908, 18 лв. и лихви в размер на 122 123, 10 лв., както и за данъчен период 2015 г. в размер на 647 731, 31 лв. и лихви в размер на 105 282, 86 лв. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението в частта за непостановяване нищожност на решението на ДД"ОДОП", за недопуснатата ССчЕ и несъобразяване на представените договори за прехвърляне на акции. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с възможност за представяне на нови доказателства и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание процесуалния представител адв. М. Е. поддържа касационната жалба, няма други доказателствени искания. Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. чрез юрк. Тасева изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като посочва, че в първоинстанционното производство в заседание на 02.05.2018 г. жалбоподателят е оттеглил искането си за ССчЕ. Желае решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Поддържаното в касационната жалба твърдение за нищожност на потвърждаващото решение на ДД "ОДОП" като постановено след срока за произнасяне, е неотносимо към валидността на РА. Действително, ревизираното дружество е било уведомено, че РА е мълчаливо потвърден и е указал времевия период на срока за обжалване на РА пред съда. Впоследствие е постановено решение на ДД "ОДОП", с което потвърждава РА. В случая, произнасянето на решаващия орган е след срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, но преди сезиране на съда с подадената от дружеството жалба по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Без да е инициирано съдебно производство, не е започнал да тече срока по чл. 156, ал. 6 от ДОПК. Произнасянето с решение № 309/28.02.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С. е преклудирано с оглед срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и изключва компетентността на решаващия орган към датата на постановяване на контролния акт и обуславя нищожността му. Разпореденото с нищожния контролен акт потвърждаване на РА не поражда действие, нито е относимо към валидността на акта, подлежащ на съдебен контрол, който е РА, мълчаливо потвърден, нито прегражда достъпа до съдебно обжалване на РА по реда на чл. 156, ал. 1 - 3 ДОПК, което право жалбоподателят е упражнил своевременно и по която жалба е образувано съдебното производство и е постановено съдебното решение на първоинстанционния съд. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд подлежи издадения РА, а не решението на ДД"ОДОП" и последното като издадено след срока за произнасяне е в съответствие с мълчаливото потвърждаване на акта, поради което не променя основанията за обжалване на РА. Ревизионният акт, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд, е издаден при извършена ревизия за установяване на задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 20.02.2014 г. до 31.12.2015 г. С ревизионния акт са извършени на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК увеличения на счетоводния финансов резултат по ЗКПО, вследствие на установени от органите по приходите неотчетени приходи от продажба на акции на дружествата "Ростехно" ЕООД, "Акила Трейд"ЕООД и "Вела Холд"ЕООД, довели до формиране на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Ревизионното производство е образувано във връзка с прокурорска проверка № 15777/2016 г. на Софийска градска прокуратура, при която е било установено, че по сметките на дружеството периодично са постъпвали суми между 20 000 лв. и 30 000 лв. от посочени фирми с основание за преводите плащане по договор, като постъпващите парични средства непосредствено след осъществяване на преводите са изтегляни на каса в брой. При проверката са били събрани и представени в хода на ревизионното производство копия на извлечения от банковите сметки на търговското дружество и копия на договори за покупко-продажба на акции. В хода на ревизионното производство, във връзка с връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, от дружеството не са били представени документи и писмени обяснения. При съобразяване на това обстоятелство органите по приходите са приели наличието на обстоятелства обуславящи приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представен счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения ред. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК дружеството е било уведомено, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за данъчни периоди от 20.02.2014 г. до 31.12.2015 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като на дружеството е бил даден 14-дневен срок за представяне на исканите доказателства, които не са били представени в дадения срок. След като дружеството не е представило изисканите документи, както и писмени обяснения, във връзка с постъпилите банкови преводи, органите по приходите са извършили ревизията по особения ред - чл. 122 от ДОПК. Извършено е данъчно преобразуване за 2014 г. и 2015 г. с постъпилите суми по банкови преводи и на тази база е установен допълнителен корпоративен данък, произтичащ от недекларирани приходи от продажба на акции. Органите по приходите са приели наличието на обстоятелства обуславящи приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. От приложените по преписката и приети като доказателства по спора банкови извлечения за данъчен период 2014 г. и 2015 г. по несъмнен начин се установят постъпления за ревизираното дружество в посочените размери. Единствените доказателства, приети в хода на ревизионното производство са копия на извлечения от банковите сметки на търговското дружество, копия на договори за покупко-продажба на акции, които са били събрани в хода на прокурорската проверка. От страна на дружеството са представени единствено договори за покупко-продажба на акции, с които дружеството е придобило процесните ценни книжа от Finart LLCQ, Делауеър, САЩ, и от Van Dijk INC, Република Панама, като впоследствие е продало същите на "Ростехно"ЕООД, "Акила Трейд"ЕООД и "Вела Холд"ЕООД. Други доказателства от ревизираното лице не са били представени, не са представени и в хода на производството пред съда, с които да докаже вида на прихода или да опровергае установеното от ревизиращите органи. Не са представени от ревизираното дружество, жалбоподател в съдебното производство, счетоводни справки, с които да докаже цената на придобиване на акциите, не е представил и доказателства за вида на прихода по банковите сметки, липсват доказателства за счетоводното им отчитане. В представените писмени бележки пред първоинстанционния съд жалбоподателят е поддържал твърдение за приложимост на чл. 44 ЗКПО, която разпоредба предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Във връзка с тези твърдения не са представени доказателства за продажба на финансови инструменти на регулиран пазар. Поради непредставяне от страна на ревизираното дружество на документи - счетоводни справки, извадки от счетоводни регистри и други документи, с които да установи безспорно, че процесните приходи са свързани с продажба на акции, които да са в подкрепа на представените договори за покупко-продажба на акции, сключени между български дружества, законосъобразен е издадения ревизионен акт с установени задължения по ЗКПО при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ДОПК. Фактът на приходите е безспорно потвърден от извлечения от банковите сметки на дружеството в "Банка ДСК"ЕАД, "Обединена Българска Банка"АД и "Българска Пощенска Банка". Така установените безспорни постъпления на суми от съответните дружества, не са опровергани в хода на оспорване на РА, както и на обжалване на съдебното решение пред настоящата инстанция. Тази фактическа установеност няма как да бъде опровергана и със съдебно-счетоводна експертиза, поискана от жалбоподателя в първоинстанционното производство, и в същото време, оттеглена от жалбоподателя чрез процесуалния представител адв. М. Е. в проведеното съдебно заседание на 02.05.2018 г. В тази връзка, напълно в противоречие с данните по делото е твърдението на процесуалния представител адв. М. Е. пред касационната инстанция за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила за допусната съдебно-счетоводна експертиза, което искане е следвало да бъде уточнено с поставяне не относими към спора въпроси към вещото лице, както е указал съдът с определение от открито съдебно заседание на 18.04.2018 г. и впоследствие - искането оттеглено от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание от 02.05.2018 г. Искането в касационната жалба за отмяна на решението е с това твърдение и се претендира връщане на делото за да бъде назначена от съда съдебно-счетоводна експертиза. Други доводи за неправилност на решението по съществото на спора, не са изложени в касационната жалба. По изложените съображения, решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а и такива не се претендират. На ответната Дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита от упълномощен юрисконсулт пред касационната инстанция в размер на 13 541 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК.