Определение № 84 от 15.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2600/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 6690 от 1.ІХ.2020 г. на застрахователя „Далл Богг Живот и Здраве” АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт /Кр.И./, съдържаща искането на търговеца за изменение на постановеното по настоящето дело в касационно производство по чл. 288 ГПК определение № 483/3.VІІІ.2020 г. в частта му за разноските, с която акционерното дружество /касатор/ е било осъдено – на основание (л. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответницата по касация Д. Л. Ж. от [населено място] сума в размер на 1 500 лв., представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-В.. По същество искането е за намаляване на присъдения адвокатски хонорар с 428 лв. или от 1500 лв. – на 1072 лв. Инвокиран е довод, че след като пълномощникът на Ж. не е имал ангажимент да осъществи процесуално представителство пред ВКС, а се е ограничил до изготвянето на писмен отговор по касационната жалба на застрахователя, размерът на дължимия му хонорар следвало да е с ј / една четвърт/ по-нисък „от минималното адвокатско възнаграждение при обжалваем интерес от 30 000 лв.“ Ответницата по молбата /и по касация/ Д. Л. Ж. от [населено място] не е ангажирала свое становище по основателността на искането на касатора с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключеното производство пред ВКС, настоящата молба на застрахователя „Далл Богг Живот и Здраве” АД-София за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество молбата на застрахователя /касатора/ е неоснователна. По настоящето дело е бил своевременно депозиран - по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК - писмен отговор на касационната жалба на молителя /застрахователя, касатора/ от страна на ответницата по касация Ж., изготвен от нейния процесуален представител по пълномощие от АК-В. (с вх. № 4604/14.VІІІ.2019 г. по описа на Варненския апелативен съд). Към него е бил приложен и договор за правна защита и съдействие № Б-309804 от 12.VІІІ.2019 г. с уговорен в него и реално изплатен хонорар от 1500 лв.: „ за изготвяне на отговор на касационна жалба по въззивно т. д. № 32/2019 г. по описа на Апелативен съд-В.“. Следователно приложима към определяне размера на адвокатското възнаграждение е била редакцията на специалната наредба № 1/9.ІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет към ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г. При съобразяване на обжалваемия интерес по делото, безспорно възлизащ на 30 000 лв., наред с относимите към разрешаване на случая правила на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, минималният размер на дължимия адвокатски хонорар в случая следва да е 1 072.50 лв. (хиляда и седемдесет и два лева и петдесет стотинки). Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата обаче, размерът на адвокатския хонорар се определя „в договор между адвоката и клиента“. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. Следователно от принципа на договорната свобода, прогласен с нормата на чл. 9 от ЗЗД, следва, че уговореният между страните по конкретния договор за правна защита и съдействие размер на дължимото от Ж. адвокатско възнаграждение може да е и по-висок от минималния. Нещо повече: дори и трикратното надхвърляне на последния не би се оказало в противоречие с добрите нрави. Видно от мотивите към т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., с приемането на сега действащия процесуален кодекс (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) отпада правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на крайния съдебен акт по делото. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай: напр. задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. Едва след тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В настоящия случай молителят /касаторът, застрахователят/ дори и формално не противопоставя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова възражение той е могъл да прави под условие на евентуалност в касационната си жалба, но също и в периода от 9 месеца между постъпването на отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото и провеждането на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК, т.е. най-късно до 13.V.2020 г. Към датата на настоящата негова молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, а именно 1.ІХ.2020 г, такова възражение за прекомерност би следвало да се преценява като преклудирано. Затова настоящата молба по никакъв начин не може да се цени като възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Решаващият правен извод е, че искането за изменение на постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение в частта му за разноските следва да бъде оставено без уважение: на основание чл. 9 ЗЗД. В заключение, по повод неоснователното искане с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че в диспозитивната част на определението, чието изменение застрахователят „Далл Богг Живот и Здраве“ АД претендира, ответницата по касация Д. Л. от [населено място] фигурира с фамилно име „Желева“, докато действителното такова, видно от саморъчната й декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, е „ЖЕКОВА“. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по служебен почин /“инициатива“/ на ВКС: съгласно предвидената процесуална възможност за това по чл. 247 ГПК, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение