Определение № 8328 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7130/2026 г.

ВАССедмо отделение24.07.2026 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 1253 от 17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 277/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1292-000123 от 30.05.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ – Търговище при ОДМВР – Търговище. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА особено мнение на съдия Искра Александрова: Не споделям становището на мнозинството от състава за отмяна на определението и за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Считам, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно, по следните съображения: Тежестта за доказване на кумулативните предпоставки за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение – настъпило ново обстоятелство и произтичаща от изпълнението значителна или трудно поправима вреда, съизмерима със защитавания обществен интерес тежи изцяло върху искателя. Тяхното наличие не се предполага от съда, а се доказва. Характеристиката на принудителните административни мерки е изяснена в правната доктрина. За разлика от административните наказания, които санкционират реализирано нарушение, ПАМ имат за цел да предотвратят извършването на административно нарушение, да преустановят такова, което продължава да се извършва към момента на установяването му, или да отстранят вредните последици от вече извършено нарушение, като според преследваната цел се разграничават превантивни, преустановителни и възстановителни ПАМ. Приложената спрямо жалбоподателя мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП има едновременно преустановителен характер – прекратява установеното при проверката нарушение и превантивен характер. За различните нарушения, законодателят е предвидил различни по тежест наказания, респективно различни по интензитет принудителни административни мерки. От разпоредбите в ЗДвП и Кодекса на застраховането се установява, че е предвиден състав на нарушение, допуснато от водач управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал.3 ), както и такъв при който нарушението се изразява единствено и само в липсата на сключена застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл.647 от Кодекса за застраховането). В първия случай, наказанието е освен глоба и лишаване на лицето от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Респективно за това нарушение се налага ПАМ - отнемане на СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца ( чл.171, ал. 1, т.1 б. "з ", подбуква "гг"). В другия случай наказанието е само глоба, а ПАМ се налага до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца ( чл. 171, ал.1, т.1 б. "е"). Тоест, новото обстоятелство - предоставяне на информация за сключена валидна застраховка е релевантно единствено и само, когато ПАМ е наложен на осн. чл. 171, ал. 1, т.1 б. "е ", но не и в хипотезата на б. "з", подбуква "гг". Това е така, тъй като със сключването на застраховката "Гражданска отговорност" се отстранява самото нарушение за което е наложена ПАМ по чл. 171, ал.1, т.1 б. "е" ЗДвП, а в случая на чл. 171, ал.1, т.1 б. "з", подбукви "гг" ЗДвП установеното нарушени не се отстранява. От друга страна, по делото е установено, че СУМПС е иззет като доказателство при установяване на нарушението от актосъставителя, както и че административнонаказващия орган е прекратил административнонаказателното производство на оосн. Чл. 54, ал.1 т.9 ЗАНН с мнение, че е извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. В тези случаи, съгласно чл.33, ал.2 ЗАНН, изетите вещи и веществени доказателства се задържат до произнасянето на прокурора, който е сезиран със случая. При липсата на доказателства за произнасяне на прокурора в конкретния случай и то благоприятно за жалбоподателя, за последния не е налице интерес да иска спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, тъй като не би постигнал желания ефект – връщане на СУМПС. По тези съображения преценявам частната жалба като неоснователна. Съдия:

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Ф. Х., [ЕГН], [населено място], общ. Омуртаг, подадена чрез процесуалния му представител – адвокат Р. Русев, срещу Определение № 1253 от 17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 277/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Заповед № 26-1292-000123 от 30.05.2026 г. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3, изр. последно АПК, от страна, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Търговище е отхвърлил искането на Е. Ф. Х. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1292-000123 от 30.05.2026 г., с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За да постанови определението си съдът е приел, че по делото липсват данни за служебно възстановяване от административния орган на регистрацията на автомобила и за фактическото връщане на СУМПС и регистрационните табели на жалбоподателя, поради което отпадането на фактическото основание на наложената мярка не може да се приеме за безспорно установено. Приел е също, че наведените затруднения от ежедневен характер не съставляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на защитавания обществен интерес. Определението е неправилно. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1292-000123 от 30.05.2026 г. на длъжностно лице в сектор „Пътна полиция“ – Търговище при ОДМВР – Търговище е наложена на Е. Ф. Х. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП, затова че на 30.05.2026 г. около 08:31 ч. в община Търговище, с. Разбойна, по път I клас № 4, км 223+470, до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока гр. Варна, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на Ф. Ф. Х., чиято регистрация е служебно прекратена от 25.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП е съставен АУАН серия GA № 5139359/30.05.2026 г., с който са иззети СУМПС [номер], СРМПС № [номер] и 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер]. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.06.2026 година. По делото е представена застрахователна полица № BG/03/126001859767, издадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, съгласно която на 30.05.2026 г. в 10:43 ч. – в деня на проверката и около два часа след установяване на нарушението – собственикът на автомобила Ф. Ф. Х. е сключила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното превозно средство, с начало на покритието от същия час и дата. С мотивирана резолюция № 26-1292-М000043 от 12.06.2026 г. административнонаказателното производство по съставения на жалбоподателя АУАН за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е прекратено поради данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. По делото не се спори, че застраховката е сключена в деня на проверката, около два часа след установяване на нарушението. Представено е доказателство за настъпило ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП, при представяне на данни за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ служебно прекратената регистрация на превозното средство се възстановява по служебен ред – резултат, който настъпва по силата на закона, а не се обуславя от съставянето на отделна административна справка, чието документиране да е в тежест на частното лице. Разпореждането за предварително изпълнение не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като му позволява да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Целта на допуснатото по чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП е защита на обществения интерес до отстраняване на констатираната нередовност. След като регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона вследствие на сключената застраховка, продължаващото действие на мярката единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася повече за защита на обществения интерес, и се доближава до санкция за вече отстранено нарушение – функция, която принудителните административни мерки не могат да изпълняват предвид принципното им разграничение от административните наказания. Настоящият извод съответства на трайната практика на Върховния административен съд, седмо отделение, по аналогични случаи. В Определение № 3482 от 26.03.2026 г. постановено по адм. дело № 2969/2026 г., по описа на ВАС, съставът приема, че щом регистрацията на автомобила е автоматично възстановена по чл. 143, ал. 10 ЗДвП веднага след сключването на застраховката, продължаването на изпълнението на ПАМ се превръща в несъразмерна тежест със санкционен характер. Аналогично, в Определение № 4800 от 30.04.2026 г. постановено по адм. дело № 3851/2026 г., по описа на ВАС, в Определение № 7009 от 23.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6304/2026 г., по описа на ВАС, в Определение № 7214 от 26.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6434/2026 г., по описа на ВАС и в Определение № 7452 от 3.07.2026 г. постановено по адм. дело № 6621/2026 г., по описа на ВАС, отделението последователно приема, че сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ след констатиране на нарушение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, водещо до отпадане на обезпечителната необходимост от предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП, като в последните две от посочените дела застраховката е била сключена съответно в деня на издаване на заповедта и два дни след него – т.е. при по-неблагоприятна за жалбоподателите времева последователност от установената по настоящото дело. Аналогично е разрешен въпросът и в цитираното от жалбоподателя Определение № 1052 от 22.05.2026 г. постановено по адм. дело № 230/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на самата Заповед № 26-1292-000123/30.05.2026 г. – позоваването на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 3/2022 г. и на неизпълнено задължение на органа по чл. 35 АПК – не са предмет на настоящото производство по чл. 166 АПК, в рамките на което съдът преценява единствено предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, а не законосъобразността на акта по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани на този етап. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при решаване на спора по същество на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

25

Ползваме необходими бисквитки за входа и чата. С ваше съгласие добавяме и бисквитки за статистика, за да виждаме кое помага. Без реклами. Повече ·