Определение № 13029 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Е. Б. В. за допълване на определение № 11154 от 18.10.2024г., постановено по адм. дело № 9473/2024г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по частната му жалба в частта срещу определението на АС - Перник, с което е върната исковата му молба, а само в частта, с което съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Ответникът не изразява становище. Искането за допълване на решението е направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С определение №11154 от 18.10.2024г., чието допълване се иска, ВАС е оставил изцяло в сила определение №1505 от 26.08.2024г., постановено по адм. дело №337/2024г. по описа на АС - Перник, с което е върната исковата молба на В. с правно основание чл.128а от АПК, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. С определението е оставено изцяло в сила и разпореждане на АС - Перник от 27.08.2024г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата на В. за допълване на определението за връщане на исковата молба. С нормата на чл. 176, ал. 1 АПК законодателят е уредил специален ред за случаите, при които съдът може да постанови допълнително решение, а именно когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, може да постанови допълнително решение. С частните си жалби от 29.08.2024г. и от 03.09.2024г., В. е обжалвал пред ВАС и поискал отмяната именно на двата съдебни акта на АС - Перник. При постановяване на съдебния акт, чието допълване се иска, Върховният административен съд е извършил проверка на посочените в частните жалби основания и се е произнесъл с два отделни диспозитива, с които оставя изцяло в сила, както определението, така разпореждането на АС - Перник. В мотивите си е обсъдил наведените основания за отмяната им, а с диспозитива се е произнесъл по целия предмет на спора за който е сезиран с частните жалби. С молбата си за допълване, В. на практика иска промяна на мотивите на постановеното определение, а не неговото допълване, което е недопустимо в производството по чл.176, ал.1 от АПК. Налага се извод, че не е налице непълнота по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК. Въз основа на изложените по-горе съображения искането за допълване следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение