Определение № 265 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№1317/05.02.2016г., уточнена с молба вх.№ 4157 от 19.04.2016г., подадена от К. С. С., с която се иска допълване на постановеното от ВКС определение №26 от 19.01.2016г., постановено по настоящото дело в частта за разноските като в негова полза се присъдят сторените в производството разноски в размер 3000лв. съгласно договор за правна помощ и списък на разноските, приложени в кориците на първоинстанционното производство. Насрещната страна З. К. С. в представен писмен отговор вх.№6072 от 10.06.2016г. чрез особен представител адв. Б. взема становище, че молбата е недопустима поради просрочие, както и, че няма данни в настоящото производство молителят да е направил разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима и редовна като подадена в срок. Съгласно чл.248 ГПК когато съдебният акт е обжалваем искането за изменението му в частта за разноските следва да се подаде в срока за обжалване. В случая съобщение с препис от определението е връчено на молителя на 02.02.2016г. Срокът за обжалване изтича на 09.02.2016г. На 05.02.2016г. / в срока за обжалване/ молителят е подал молба вх.№1317, с която е заявил искане за допълване на определението в частта за разноските, като е изложил и съображения, че се касае за разноските за адвокатско възнаграждение в размер 3000лв. за процесуална защита до приключване на производството по спора, за които е приложил договор за правна помощ и списък на разноските пред първостепенния съд, че е заявил искане по чл.248 ГПК до СГС, че по това искане няма произнасяне. Съдът с разпореждане от 24.02.2016г. е приел, че искането на молителя, непрецизно формулирано в молбата е искане за произнасяне по първоначално предявената молба по чл.248 ГПК и е изпратил същата на СГС по компетентност. По първоначалното искане СГС се е произнесъл с определение от 24.03.2014г. и е оставил същото без разглеждане. С уточнителна молба вх.№ 4157 от 19.04.2016г., подадена от К. С. С., последният е пояснил, че поддържа първоначално подадената такава с вх.№1317 от 05.02.2016г., че същата е адресирана до ВКС и че искането е да се допълни постановеното от ВКС определение в частта за разноските, като с оглед изхода на делото му се присъдят сторените такива за защита по предявения иск. Предвид изложеното се обосновава извод, че подадената молба по чл.248 ГПК е подадена в законовоустановения срок. Разгледана по същество молбата е и основателна. С определението настоящият състав на ВКС е обезсилил въззивно определение № 939/08.04.2015г. по ч.гр.д. №990/15г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 16.12.2014г. по гр.д. № 11395/2013г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 с-в, и е прекратил производството по делото по предявения от З. К. С. срещу К. С. С. иск за заплащане на сумата 35 000 лева, предмет на образуваното гр. д. № 11395/2013 г. по описа на Софийски градски съд поради направен пред касационната инстанция отказ от иска от страна на ищеца. С това определение съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските. Правните последици от заявения отказ от иска са: прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановените преди отказа съдебни решения/определения. Разрешението по отговорността за разноските при отхвърляне на иска следва да намери приложение и при отказ от иска. Отговорността на страните за разноски в гражданския процес е обусловена от изхода на делото. Поради това в разпоредбата на чл. 81 ГПК е установено правилото, че съдът се произнася по исканията на страните за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Постановяването на акт за приключване на делото е предпоставка за присъждане на разноски и в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, в която поради прекратяване на делото вследствие ненадлежно упражняване или погасяване на правото на иск, оттегляне или отказ от иска законът признава на ответника правото да получи разноските, извършени по повод на прекратеното дело. Поради това ищецът следва да понесе отговорността за разноските, сторени от ответната страна за защита по предявения иск. В случая с оглед данните по делото ответникът е заплатил 3000лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът следва да бъде осъден да възстанови тези разходи. В този смисъл следва да се допълни определението от 19.01.2016г. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,