Определение № 189 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5832/2014 г.

Производство е по молба на [фирма], с предишно наименование [фирма], за отмяна на влязло в сила определение № 841 от 16.06.2014 г. по ч. гр.д. № 474 /2014 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., с което е отменено определение № 1619 от 22.04.2014 г. по гр.д. № 4964 /2013 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е обезсилена на основание чл.415,ал.2 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, като незаконосъобразно. Въззивният съд е приел за основателен довода на жалбоподателя – заявителя [фирма], че неправилно Плевенският районен съд е приел, че длъжникът е подал възражение в срок и наличието на процедура за предявяването на иск по чл.422 ГПК. Въззивният съд е приел, че не следва да разглежда възражението на длъжника, че не е получил уведомление за издадената заповед, т.к. той може да защити правата си по реда на чл.423 ГПК Молителят твърди, че определението, чиято отмяна иска, е неправилно и излага следните основания за отмяна: то е постановено по частна жалба, която не е подадена в срок след като са извършени груби поправки на съобщението до частния жалбоподател за първоинстанционното определение; изводът на въззивния съд, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника в производството по издаване на заповед за изпълнение (молител в настоящото производство) и че той е пропуснал срока за възражение, е незаконосъобразен; молителят не е получил препис от частната жалба срещу първоинстанционното определение за обезсилване и по този начин не е имал възможност да подаде възражение срещу нея. Насрещната страна [фирма] оспорва молбата за отмяна с довод, че молителят е разполагал със защитата по чл.423 ГПК, която не е използвана и че молбата е неоснователна. С определение № 370 от 01.12. 2014 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК, който е бил предмет на разглеждане по т.6. от тълкувателно дело № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. На 31.07.2017 г. е постановено тълкувателно решение по т.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане от 11.12.2015 г. по част от посочения по-горе въпрос: кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК и кои от тях подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК, е образувано самостоятелно тълкувателно дело № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това с определение № 202 от 04.09. 2017 г. настоящият състав на ВКС е изменил определението си за спиране, като е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. На 12.07.2018 г. е постановено тълкувателно решение по т.д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. С това са отстранени пречките по движението на делото и за преценка на допустимостта на молбата на основание чл.307,ал.1 ГПК. Настоящият състав намира молбата за недопустима по следните съображения: С т.6 от тълкувателно решение № 7 / 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС е предвидена възможност за отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК единствено на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска (чл.233 ГПК). С тълкувателното решение не се предвижда възможност на отмяна на други определения, включително на останалите определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. С т.2. от тълкувателно решение № 5 / 12.07.2018 г. по т.д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.е отклонено предложението на председателя на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: кои определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. В настоящият случай се иска отмяна на определение, с което е отменено определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл.415,ал.2 ГПК е обезсилена като незаконосъобразна заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл.410 ГПК. Това определение не е преграждащо, нито разглежда по същество основанието за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият състав приема, че защитата срещу последиците на определението, чиято отмяна се иска, е възможна единствено посредством уредените в разпоредбите на чл.414, чл.414а, чл.423 и чл.424 ГПК способи, но не и чрез извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. Поради това молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а насрещната страна не е претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Поради което и на основание чл.230 ГПК съдът