Определение № 6353 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и § 40 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, обн. ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Образувано е по искане на Министерски съвет на Република България (МС) за изменение на решение №3462/26.03.2026 г., постановено по адм. д.11612/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, в частта относно разноските, защото при определянето им не е взето предвид своевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна по спора с доводи, че то трябва да бъде намалено до размер, съответстващ на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по искането Сдружение „Българска работодателска асоциация иновативни технологии „БРАИТ“ го оспорва в писмено становище. Не претендира разноски. Министърът на труда и социалната политика не изразява становище по искането за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Върховният административен съд намира искането за изменение на съдебното решение за процесуално допустимо, а разгледана по същество за основателно по следните съображения: С влязло в сила съдебно решение 3462/26.03.2026 г., постановено по адм. д.11612/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, е отменено решение № 8126/23.07.2025 г., постановено по адм. д. 2313/2025 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение „Българска работодателска асоциация иновативни технологии „БРАИТ“ против чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, приета от Министерски съвет на Република България с ПМС № 152 от 11.07.2003 г. (Обн., ДВ, бр. 64 от 18.07.2003 г.), както и в частта относно разноските и вместо него е постановено друго, с което е отменен чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, приета от Министерски съвет на Република България с ПМС № 152 от 11.07.2003 г. (Обн., ДВ, бр. 64 от 18.07.2003 г.). С друга част от същото съдебно решение е оставено в сила решение № 8126/23.07.2025 г., постановено по адм. д. 2313/2025 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в останалата му част и е осъден Министерски съвет на Република България, гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, да заплати на Сдружение „Българска работодателска асоциация иновативни технологии „БРАИТ“, ЕИК 175816050, гр. София, ж.к. „Яворов“, ул. „Бойчо Войвода“ № 7, ет. 4, сумата от 2855,76 (две хиляди осемстотин петдесет и пет евро и 76 евроцента) евро, разноски за двете съдебни инстанции. Решението в частта относно разноските е постановено по описания начин с оглед промяна на крайния резултат от спора, а и защото първата инстанция е извършила компенсация на определените от нея разноски без направено изрично изявления на страна по делото за прихващане. След отмяна на обжалваното с две касационни жалби първоинстационното решение в частта относно разноските, петчленният съдебен състав е определил дължимите разноски за цялото производство (общо за двете инстанции) като са присъдени всички претендирани от Сдружение „Българска работодателска асоциация иновативни технологии „БРАИТ по представения списък по чл. 80 ГПК и в съответствие с окончателния изход на съдебния спор, а именно изцяло в полза на тази страна. При това определяне на разноските обаче не е съобразено своевременно направеното в открито съдебно заседание на 12.02.2026 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от протокол от открито съдебно заседание от 03.06.2025 г. по адм.д. 2313/2025 г. по описа на Върховния административен съд такова възражение е направено и пред първата инстанция, поради което се налага извършване на преценка на предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение и всички адвокатски възнаграждения, направени по делото, независимо от непрецизното формулиране на искането. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа (Наредба/та) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. за една инстанция (чл. 2, ал. 4 от Наредбата). Тази разпоредба е относима в контекста на чл. 2 от Наредбата. В случая са представени доказателства за договорени и заплатени адвокатски възнаграждения от Сдружение „Българска работодателска асоциация иновативни технологии „БРАИТ“ за осъщественото представителство както следва: за пред първата инстанция в размер на 2828,38 лв. (с равностойност 1446,13 евро) и за пред касационната инстанция в размер на 1200 евро или в общ размер от 2646,13 евро. При направените възражения за прекомерност съдът е длъжен да определи в какъв размер тази сума трябва да бъде възстановен от бюджета на органа, издател на отменения акт на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За тази преценка в настоящия случай са приложими редакциите на цитираните норми преди изменението и допълнението на ГПК, обн. ДВ. бр.17 от 13 февруари 2026 г. При съобразяване с фактическата и правна сложност на спора от гледна точка както на неговия предмет, така и според извършените необходими процесуални действия, настоящият петчленен състав намира, че направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения са основателни, но не и по отношение посочената стойност по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, а именно 1000 лв. (511,29 евро). Като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора се явяват сумите 1760, 25 лв. (900 евро) за първата инстанция и 1100 евро за касационната инстанция, респективно МС трябва да бъде осъден да възстанови разноски за адвокатско възнаграждение само до общ размер от 2000 евро, а не в пълния им направен размер от 2646,13 евро. Останалите присъдени с влязлото в сила съдебно решение разноски (209,63 евро), представляват платени държавни такси и се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК без да подлежат на корекция. По изложените съображения влязлото в сила съдебно решение трябва да бъде изменено в частта относно разноските като присъдените разноски в размер на 2855,76 евро бъдат намалени на 2209, 63 евро. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд,