Определение № 10413 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Д. Б. срещу Определение № 34701 от 09.09.2026 г. по адм. дело № 11167/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-4332-006303/14.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ e приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане. В частната жалба се твърди, че съдът е постановил обжалваното определение в нарушение на материалния закон и е направил изводи в пълно противоречие с фактическата обстановка по делото. Сочи, че след като ЗППАМ му е връчена на 18.08.2026г. в информационната система на МВР тя се отчита като действаща. Намира, че актът проявява своето реално и увреждащо действие сега. Излага, че с приложеното по делото наказателно постановление /НП/ административният орган окончателно е решил въпроса за отговорността. Допълнил е, че с акта на издаване на НП временното обезпечително основание за ПАМ отпада автоматично. С оглед на това и фактът, че привеждането на изпълнението на ПАМ е две години по- късно, твърди, че същата е незаконосъобразна и лишава лицето от СУМПС без правно основание. Иска се отмяната на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба на Г. Д. Б. срещу ЗППАМ № 24-4332-006303/14.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП e приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 08.11.2024 г. в гр. София около 01:25 часа при извършена проверка Б. е отказал да бъде проверен с техническо средство алкохолен дрегер, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. На датата на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. На 14.11.2024 г. е издадена оспорената пред първоинстанционния съд ЗППАМ. Връчена е на Б. на 18.08.2026г. Жалбоподателят е отправил с жалбата искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането поради липса на предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ, което от своя страна води до липсата на предмет на искането по чл. 166, ал. 4 от АПК. Административният съд е приел, че искането е недопустимо. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК. Предмет на съдебната проверка във връзка с отправеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 от АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - до решаване на въпроса за отговорността. Въпросът за отговорността е решен в следните случаи: при отмяна на заповедта за ПАМ с влязъл в сила акт и отсъствие на потърсена административнонаказателна отговорност; когато е образувано наказателно производство, но същото е прекратено или има влязла в сила оправдателна присъда; когато е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила - или като необжалвано, или потвърдено по съдебен ред. Целта на защитата по чл. 166, ал. 2 от АПК срещу предварителното изпълнение на административния акт е да се предотврати непропорционално засягане на права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни или трудно поправими вреди до влизане в сила на решението по спора. Защитата е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението и въпросът по законосъобразността на обжалвания административен акт не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на посочения АУАН № GA 1433120/08.11.2024г. е издадено Наказателно постановление № 24-4332-028521 от 21.11.2024г., с което за нарушение на чл. 179, ал. 2, предл. 1, чл. 174, ал. 3, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, на Г. Д. Б. е наложено наказание глоба в общ размер на 2210 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. В справката е отбелязано, че това НП е влязло в сила и по делото няма данни да е обжалвано. След като е решен въпросът за отговорността, искането за спиране на изпълнението на ПАМ е останало без предмет. Последващото отпадане на предмета на искането е процесуална пречка за произнасяне на съда по неговото същество. По изложените съображения обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,