Определение № 86 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 76/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Б. Д. от [населено място] срещу определение № 372 от 10.10.2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение постановено по гр.д. № 785/2011г., с което е върната касационна жалба вх. № 4397/05.05.2011 г. подадена от С. Б. П., Н. Б. Д. и К. Б. П. против решение № 159/28.03.2011г. по гр. дело № 865/2010 г. на Плевенски окръжен съд и е прекратено образуваното касационно производство. С определението в тежест на жалбоподателите са поставени направените от ответника по жалбата А. Х. разноски в размер на 600лв. Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че при подаването на жалбата са спазени всички процесуални изисквания. Ако тя е била просрочена, то още въззивният съд е следвало да постанови връщането й, а не да я изпраща на касационната инстанция. Иска се разглеждане на жалбата в открито заседание с оглед представяне на доказателства. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното определение предходният състав на Върховния касационен съд е намерил, че касационната жалба, подадена от С. П., Н. Д. и К. П. е просрочена. Затова я е върнал и прекратил образуваното касационно производство. Установява се, че жалбоподателите са получили преписи от обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд на 04.04.2011г. като връчването е извършено чрез пълномощника им адв. К.. Едномесечният срок за обжалване по чл. 283 ГПК е изтекъл на 04.05.2011г., сряда, присъствен ден. Касационната жалба е постъпила в Пловдивски окръжен съд на 05.05.2011г. и липсват данни да е изпратена по-рано по пощата. При горните обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита, че обжалваното определение е правилно. Изводът, че касационната жалба, подадена на 05.05.2011г., е просрочена съответства на данните по делото и на закона. Твърденията на жалбоподателката, че са спазени всички процесуални изисквания са голословни, а искането й за разглеждане на жалбата в открито заседание е необосновано. Вярно е, че проверката за редовността на касационната жалба се извършва от въззивния съд - чл. 285 ГПК и ако жалбата не е подадена в срок именно този съд има правомощие да постанови връщането й - чл. 286, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно не подлежи на съмнение, че касационната инстанция разполага с компетентност да извърши своя преценка на допустимостта на жалбата и ако констатира, че жалбата е нередовна, а въззивният съд е пропуснал да предприеме съответните действия, то касационният съд може да изиска отстраняване на нередовности на жалбата, респ. да предприеме връщането й когато е просрочена. В съответствие с направените изводи следва да бъде потвърден обжалвания съдебен акт. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.