Решение № 5138 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 264/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ВС) в Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител с юридическа правоспособност Р. Минчева срещу решение №4856/28.10.2025 г., по адм.д.№788/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, поправено с решение №5668 от 09.12.2025 г. по адм.д.№788/2025г. на същия съд. С решението е обявена нищожността на заповед №7855з-362/29.04.2025 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС)-МВР за командироване на главен инспектор А. Г. С., началник сектор 01 в отдел 07 на ДВС. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че липсата на конкретизация не опорочава административния акт. Моли да се отмени съдебния акт и да се отхвърли жалбата срещу заповедта на директора на Дирекция ВС. В молба и писмени бележки поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът по касация – А. Г. С. в писмен отговор чрез адв. В. Пейчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Моли да се остави в сила съдебното решение и претендира разноски. В молба-становище и писмени бележки поддържа отговора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура излага мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Необосновани са твърденията за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е правилен, липсват релевираните с касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на А. Г. С. срещу заповед №7855з-362/29.04.2025 г., заповед №7855з-440/09.06.2025 г. и заповед №7855з-468/18.06.2025 г., и трите издадени от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“–МВР. С определение по адм. дело № 774/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик производството е разделено, като предмет на адм. дело № 788/2025 г. е заповед №7855-362/29.04.2025 г., с която С. е командирован в Гранично полицейско управление – Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“–МВР (ГДГП) за периода от 02.05.2025 г. до 31.05.2025 г. Заповедта е издадена на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 181а от ЗМВР и чл. 10, ал. 1 от Наредба за командировките в страната, във връзка със заповед №8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи и докладна записка №3282р-12082/28.04.2025 г. В докладната са изложени съображения за увеличен миграционен натиск по границата и необходимост от допълнителни кадри, ръководни служители с цел обезпечаване и подпомагане на дейностите по гранично наблюдение и противодействие на незаконното преминаване на чужденци през територията на Р България. Видно от приложената в административната преписка по делото кадрова справка, А. С. работи в МВР от 2009 г., като от 20.07.2016 г. до момента на издаване на справката, заема различни длъжности в Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР. Последно е бил назначен, считано от 28.04.2025 г. (четири дни преди датата на издаване на процесната заповед за командироване) на длъжност началник сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР. Районите на действие на териториалните звена на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР са определени със заповед №8121з-1346/27.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Административен съд - Пазарджик посочва в решението си, че с т. 2 от заповед №8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи, цитирана в атакуваната заповед, директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е упълномощен (оправомощен) да командирова държавни служители по чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 6 в съответната структура на МВР съгласно чл. 181а от ЗМВР и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната. Възоснова на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е приел жалбата, с която е сезиран за допустима, а разгледана по същество за основателна. Съдът се е позовал на чл. 37, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който основни структури на МВР са: 1. главните дирекции; 2. областните дирекции; 3. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.); 4. Дирекция "Вътрешна сигурност"; 5. Дирекция "Миграция"; 6. Дирекция "Международно оперативно сътрудничество"; 7. дирекциите от общата и специализираната администрация; 8. Академията на МВР; 9. Медицинският институт на МВР; 10. Националният институт по криминалистика; 11. Институтът по психология. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица. Според чл. 37, ал. 3 от ЗМВР, устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. С правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена (чл. 37, ал.4). Съгласно чл. 43а, ал. 1 от ЗМВР, цитиран също в първоинстанционното решение, Дирекция "Вътрешна сигурност" е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството. Съгласно чл.33, т.7 от ЗМВР е въведено законово правомощието на министъра на вътрешните работи да управлява човешките ресурси, както и да създава и закрива звена извън тези, създадени със закона. Релевантна във връзка с тези правомощия е и разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл.33, т.7 и чл.37. Съгласно чл.145, ал.2 от ЗМВР, редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал.1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. В чл.181а от ЗМВР е предвидено, че при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. Съгласно чл.181а, ал.2 от ЗМВР, командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителите за това. Според чл.181а, ал.3 от ЗМВР, времето на командировка служителите имат право да получават освен брутното си възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия, по ред и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Съобразно чл.181а, ал.4 от ЗМВР, размерът на квартирните пари за една нощувка се утвърждава със заповед на министъра на вътрешните работи. Видно от тази разпоредба, при командироване се променя населеното място, в което служителят изпълнява вменените му по длъжностна характеристика задължения. Чрез командироване не може се променя характера на длъжността му, както и служебните му функции и задължения съгласно длъжностната му характеристика. Командироването на служителите в МВР в хипотезата на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР изисква следните предпоставки: временно изпълнение на служебните функции и задачи в друго населено място. Другото място на работа имплицитно включва промяна на работното място, когато е възникнала служебна необходимост. Съгласно чл.181а, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗМВР, в зависимост от продължителността на периода за командироване, е необходимо или не е съответно не необходимо и писменото съгласие на командирования служител. В настоящия случай, съдът правилно е приел че, предвид описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта, не се посочват достатъчно доказателства в подкрепа на посочената в заповедта възникнала служебна необходимост, с които да бъде обоснована и служебната необходимост от промяната на местоизпълнението на задълженията на служителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мотивите му се споделят от касационния състав, който препраща към тях по чл. 221, ал. 2, предложение 2-ро от АПК. Съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, който не притежава правомощия да командирова държавни служители в различни дирекции на МВР, тъй като това правомощие е предоставено по силата на ЗМВР на министъра на вътрешните работи или надлежно оправомощено от него длъжностно лице. В случая е неоснователно твърдението на касатора, че такова правомощие му е било предоставено със заповед №8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като в нея изрично е посочено, че на директора на ДВС се предоставят правомощия да командирова служители „в съответната структура“. Не може да се разширява или променя това тълкуване, като се прибавя правомощието да се командироват държавни служители на ръководни длъжности в различни структурни звена на МВР – дирекции и главни дирекции. По този начин биха се упражнявали правомощия на министъра на вътрешните работи, без наличие на изискуемото от ЗМВР изрично оправомощаване. Правилно е приел съдът, че независимо от позоваването на чл. 181а от ЗМВР и наличието на заповед за делегиране на правомощията от министъра към директорите на дирекции, същите са с определен структурен обхват, видно от посочването „в съответната структура“. Това именно уточнение ограничава директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ да командирова служители единствено в рамките на тази структура, не и в различна, каквато съгласно чл. 37 от ЗМВР е Главна дирекция „Гранична полиция“. Няма оправомощаване на директора на ДВС за командироване в различни структури на МВР, възоснова на заповед №8121з-168/20.02.2025 г. Също така, както е посочил съдът, на основание чл. 158, т. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е органът по назначаването на държавни служители на висши ръководни или ръководни длъжности във МВР, поради което същият притежава правомощието да командирова ръководните служители или оправомощено от него лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд - Пазарджик като при нищожност няма необходимост да се обсъждат допълнителните мотиви на първоинстанционния съд, изложени в изпълнение на чл. 168 от АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 383.47 евро (триста осемдесет и три евро и 47 евроцента) (750 лева). По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение