Определение № 1526 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2024 г.

Производството e по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 780 от 09.01.2024 г., подадена от Д.Н.Н. чрез адвокат Р. Р. от АК – Пловдив против Определение № 17 от 03.01.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 1702/2023 г. по описа на ОС - Пловдив, ІХ състав. Постъпил е отговор от адвокат М. П. З. от АК - Пловдив, процесуален представител на В. И. И.. Поддържа, че обжалваното определение е допустимо и правилно. Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК – въз основа на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА от процесуалния представител на въззивницата по в.гр.д.№ 1702/2023 г. по описа на ОС - Пловдив, ІХ състав - адвокат М. З.. Претендирано е да бъде изменено постановеното по делото Решение № 1292 от 25.10.2023 г., като на адв. З. бъде присъдена разликата над определеното с въззивното решение възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА (1 500 лв.) до сумата 6 610 лв., представляваща пълния размер на възнаграждението, следващо се съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ за оказаната на В. И. И. безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. От своя страна Д.Н.Н. е възразила, че искането по чл. 248 ГПК е процесуално недопустимо, тъй като по делото не е приложен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК. Съставът на ОС – Пловдив е намерил възражението за неоснователно, а искането по чл. 248 ГПК – за съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, в резултат от което е постановил изменяването на основание чл. 248 ГПК на Решение № 1292 от 25.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1702/2023 г. на ОС – Пловдив, IX гр.състав в частта за разноските като е осъдил Д. Н. Н. да заплати на адвокат М. П. З. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА допълнително сумата 5 110 лв. – разлика над вече присъдената с решението сума от 1 500 лв. до общо дължимата сума в размер на 6 610 лв., изчислена съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателката и ответницата по жалбата са представили съответно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и отговор на изложението. С оглед характера на обжалваното определение, контролът върху него се осъществява съобразно разясненията по т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, а не при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По тази причина изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и отговорът на изложението не се обсъждат с настоящия акт. С разглежданата частна жалба се поддържа, че определението е процесуално недопустимо, тъй като произнасянето по същество на искането по чл. 248 ГПК и в случаите на искания по чл. 38, ал. 2 ЗА е предпоставено от наличието на списък по чл. 80 ГПК, какъвто според жалбоподателката в случая отсъства. Данните по делото и практиката на ВКС по сходни случаи налагат извод, че това оплакване е неоснователно. Видно от текста на въззивната жалба, подадена от В. И. И. чрез адв. М. З., с жалбата е заявено искане за присъждане на разноски в полза на посочената страна. Искането е поддържано и в проведеното на 26.09.2023 г. открито съдебно заседание, в което е представен сключеният между В. И. И. чрез адв. М. З. договор за правна защита и съдействие. В него е посочено, че адвокатът предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (предвид затрудненото материално положение на клиента). При тези данни се налага извод, че заявеното впоследствие искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо. В практиката на ВКС се приема, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Изявлението, направено във въззивната жалба, поддържано и конкретизирано в съдебното заседание и документирано в протокола от о.с.з. 26.09.2023 г., обективира списък по чл. 80 ГПК, с което е осъществена процесуалната предпоставка за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК (в този смисъл са разясненията по т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК и практиката по приложението им - Определение № 521 от 06.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 3956/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 446 от 04.11.2020 г. по ч.т.д.№ 597/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 60 от 27.01.2021 г. по ч.т.д.№ 20/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.). Определението е и правилно по същество, доколкото постановеният с него размер на адвокатското възнаграждение е определен в съответствие с чл. 7, ал. 4 и чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия