Решение № 15751 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2017 г.

Решение № 15751 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. против решение № 616/20.04.2017 г. по адм. д. № 2090/2016 г. на Административен съд П., с което е изменен РА № Р-16001615008311-091-001/9.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-П., частично потвърден с решение № 509/1.08.2016 г. на ДД "ОДОП"-П. за установени задължения на М. Д. Б., с ЕТ "М. Б." по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г., като е намалил размера на данъка от 9 368,66 лв. на 6 612,97 лв. и прилежащите лихви за забава от 3 841,83 лв. на 2 711,80 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. М. Д. Бакалова, с ЕТ "М. Б.", чрез процесуалния си представител, за първи път в писмени бележки от 6.12.2017 г. излага доводи в частта, с която жалбата на Бакалова е отхвърлена. Касационна жалба в преклузивния срок за обжалване на процесното решение не е подадена от Б. или неин представител. Становище по основателността на касационната жалба на ДД "ОДОП" не се излага. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Н. М. Д. Б. допълнително са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 11 852,97 лв. и лихви 7 312,17 лв.; за 2011 г. в размер на 9 368,66 лв. и лихви 3 841,83 лв.; за 2012 г. в размер на 22 058,00 лв. и лихви в размер на 6 783,56 лв. и допълнително са установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице в размер ДОО за 2012 г. - 2 426,88 лв. и с лихва - 746,31 лв., ЗО за 2012 г. - 1 516,80 лв. и лихва 466,46 лв. и ДЗПО-УПФ за 2012 г. - 948 лв. и лихва 291,52 лв. Сочената част от РА е потвърдена с решение на ДД "ОДОП". Основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани несъответствия между установени разходи и декларирани приходи. Съдът е приел, че са налице основания за изменение на данъчната основа за 2011 г., респективно на определения данък в посока намаляване. В резулатат на което е изменил РА, като е намалил размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. от 9 368,66 лв. на 6 612,97 лв. и прилежащите лихви за забава от 3 841,83 лв. на 2 711,80 лв. в останалата част съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Процесна пред настоящата инстанция е останала изменената от съда част от РА относно установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в едно с прилежащите лихви за забава. В останалата част решението не е надлежно оспорено и е влязло в сила. Решението, в обжалваната му част, е правилно като краен резултат. Ревизиращите органи не са отнесли установеното от тях крайното положително салдо за 2010 г. като начално такова за 2011 г. Съдът предвид горното и наличието на установени приходи над разходите за 2010 г. е приел, че следва да се направи корекция в данъчната основа за 2011 г., респективно намаляване на дължимия данък и съответните лихви именно за тази процесна година. Правилно съдът е изследвал предпоставките за установяване основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и е съпоставил констатациите в РА и тези, установени по делото, включително и с приетата ССчЕ, която съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните. Незаконосъобразно органът по приходите твърди, че след като лицето не е посочило и доказало с документи конкретни суми, налични в брой към края на съответната година, то това автоматично означава, че такива не съществуват или че са били разходвани. Видно от констатациите на РД, неразделна част от РА за 2010 г. се установява превишение на приходите над разходи в размер на 27 556,95 лв. същото коректно е отнесено от назначения експерт и съда като начално салдо за следващата година, а именно за 2011 г. Не може да се възприеме възражението на касатора, че сумата не следва да се включва при изчисляване на данъчната основа за 2011 г. Предвид наличието на положителна величина към края на 2010 г. тя остава в патримониума на ревизираното лице за следващата, в противен случай лицето би било неправомерно ощетено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът неправилно е приел, че при съобразяване на горното следва да се определи данъчна основа от превишението на разходите над приходите, като се намали с дължимите осигурителни вноски. На стр. 22 от РД е посочено, че в хода на ревизията не са установени факти, позволяващи да се направи извод, че превишението на разходите на Б. над нейните приходи се дължи на нейната дейност като едноличен търговец. Настоящата инстанция намира, че ЗОВ за 2011 г. са недължими предвид неустановяването на осъществена трудова дейност в ревизирания субект, предвид което не следва да се приспадат при определяне размера на дължимия данък. Фактът на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в размера на дължимите ЗОВ, защото не е задължително този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 от КСО. Освен осигурителен доход е необходим и елементът на осъществяване на трудова дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса, доходите с недоказан произход не са обвързани в РА с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО и не твърдят така установения укрит доход да е резултат от някоя от тези трудови дейности. Поради което настоящата инстанция като намира, че ЗОВ за 2011 г. не се дължат, приема, че от данъчната основа не следва да бъде изваждан какъвто и да било размер на осигурителни вноски. Предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, установена с нормата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, решението с което е намалена данъчната основа и е установен размер на дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ в едно с прилежащите лихви за забава, в по-нисък от посочения в РА размер, е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника предвид липсата на данни за направени такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение