Определение № 372 от 31.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2016 г.

С молба вх. №1663/04.02.2016 г. на А. Д. Х., [населено място], подадена от пълномощника му Й. Х., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК на влязлото в сила определение №221 от 09.05.2014 г. по гр.д. № 200/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.03.2014 г. по гр. дело №649/2010 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството поради недопустимост на предявените искове. Ответникът О. д. на М. – [населено място] оспорва молбата за отмяна. Производството по делото е спрано, защотото по въпроса подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото има образувано т.дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение. С ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №:7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 се прие, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Ето защо производството по делото следва да бъде възобновено и молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като в случая се иска отмяна на влязло в сила определение за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.