Определение № 6218 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Н. К. от гр. Бургас, чрез адв. Каров, срещу определение №2415/25.03.2024 година на Административен съд гр. Бургас по адм.д. № 312/2024 година, с което е оставена без разглеждане негова жалба от 05.02.2024 година и производството по делото е прекратено. С аргументи за отказ от правосъдие се правят възражения, че практиката на административните органи да се произнасят с писма, а не с административни актове е порочна и затруднява правото на защита на адресатите на тези писма. Твърди, че на лист 9 по делото е посочил, че предмет на съдебен контрол е отказът на началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас да допусне възобновяване на приложена принудителна административна мярка, обективиран в писмо от 18.12.2023 година, но тъй като бил осъществен административен контрол върху акта от директора на ОД на МВР, произнесъл се с друго писмо от 23.01.2024 година, посочил и този акт. От това не следвал изводът за неясна воля за предмет на оспорване, както неправилно приел Административен съд гр. Бургас. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото не са постъпили възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да прекрати производството по делото, АС гр. Бургас е приел, че нередовностите на жалбата не са отстранени, тъй като не е уточнен конкретен административен акт, който се обжалва. Определението е неправилно: М. К. твърди, че му издадена Заповед за прилагане на ПАМ от 23.03.2023 година при констатация за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. С оглед резултата от токсикологичната експертиза, извършена във ВМА гр. София, с влязло в сила постановление на РП гр. Бургас било прекратено образуваното срещу него досъдебно производство №168/2023 година. Производството по ПАМ не било възобновено от административния орган, поради което Костов подал молба/заявление до Началник Сектор „ПП“ гр. Бургас с дата 08.12.2023 година, л. 9 по делото, с искане да бъде възобновено производството по приложената ПАМ. С писмо от 18.12.2023 година, л. 13 по делото, Началникът Сектор „ПП“ гр. Бургас отказъл да допусне възобновяване. С жалба от 02.01.2024 година Костов обжалвал пред Директора на ОД на МВР гр. Бургас отказа на Началника на Сектор „ПП“ гр. Бургас да допусне възобновяване на производството по приложената ПАМ. С писмо от 23.01.2024 година директорът на ОД на МВР отхвърлил жалбата като неоснователна. С жалба от 05.02.2024 година Костов оспорва пред АС гр. Бургас отказа за възобновяване на производството по приложената ПАМ. Основателно е възражението на жалбоподателя, че порочната практика на административните органи да се произнасят с писма не следва да рефлектира върху правото на защита на засегнатите лица. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Бургас е отказът на Началника на Сектор „ПП“ гр. Бургас да допусне възобновяване на производството по приложената ПАМ от 23.03.2023 година. Този отказ е обективиран в писмо на л.13 по делото. Приложената ПАМ е обективирана в индивидуален административен акт, приложен на л.19 по делото. Съгласно чл. 103, ал.2 от АПК административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста АПК. Отказът да се допусне възобновяване подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел четвърти АПК. Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалваното определение на АС гр. Бургас следва да бъде отменено. Предмет на съдебен контрол по делото е отказът да се допусне възобновяване на производство по издаване на ПАМ от 23.03.2023 година, обективиран в писмо от 18.12.2023 година на Началника на Сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас, л.13 по делото. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд