Определение № 334 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 274/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. С. Д. с адрес гр. А., ул. ••• срещу определение № 64 от 11.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4/2010 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. В същата жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение като счита, че молбата за отмяна е допустима и основателна. Твърди, че е налице ново обстоятелство, което е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно не е представено доказателство, че процесният имот е в режим на СИО. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение № 488 от 30.09.2009 г. по гр. д. № 1268/2008 г. на ВКС II г. о. на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение е приел, че в молбата за отмяна не се сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и че изложеното не може да обоснове никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303 от ГПК, тъй като с нея се навеждат общи касационни оплаквания, поради което същата е оставена без разглеждане, като недопустима. Определението е правилно. В конкретния случай молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не сочи кое е новото обстоятелство, нито представя доказателства в тази насока. Така обосновано искането е недопустимо, тъй като на практика в жалбата се съдържа единствено бланкетно позоваване на конкретната норма. Твърдението, че решението е постановено при липса на доказателства, по своето естество представлява оплакване за неправилност на съдебния акт. Същото се преклудира с постановяване на решението, с което производството е приключило и е следвало да бъде направено, докато то е било висящо. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение