Определение № 11646 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. П. Г., изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], срещу Определение № 5942 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 524/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се неговата неправилност и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът от първата инстанция е отхвърлил искането на частния жалбоподател Д. П. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба срещу Определение № 4440 от 17.05.2024 г. постановено по адм. дело № 524/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят получавал средства по сметката си позволяващи заплащането на дължимата се държавна такса, която е в минимален размер. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за нейната редовност съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК, която изисква към подадената частна жалба да бъде приложен документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 АПК, вр. чл. 236 АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Въз основа на представените доказателства, административният съд е приел, че искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса е неоснователно, тъй като той има постъпили доходи от парични преводи. Настоящата инстанция намира, че при правилно приложение на закона първоинстанционния съд е приел отправеното до него искане за неоснователно. Установено е по делото, че частния жалбоподател е получавал парични преводи. По делото липсват убедителни данни, че са налице обективни условия, които поставят страната в невъзможност да заплати дължимата държавна такса, която е и в незначителен размер от 30 лв. Установените по делото обстоятелства не позволяват да се изгради обосновано заключение за необходимостта от освобождаване от държавна такса, поради което искането правилно е отхвърлено. При така изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение