Определение № 5011 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частната жалба на В. И. П., чрез адв. А. Кашъмов, срещу Определение №88/09.01.2025г. по адм.дело № 809/2024г. на Административен съд(АС) – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата й, уточнена с молби вх.№ 5231/30.10.2024г. и вх.№6216/20.12.2024г., против мълчалив отказ на кмета на община Гълъбово за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ДОИ-4/19.08.2024г. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмено възражение, кмета на община Гълъбово, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като недопустима поради липса на интерес от оспорването, с оглед произнасянето на органа с Решение №ДОИ-4 от 27.08.2024г. Постъпила е частна жалба и от кмета на община Гълъбово, област Стара Загора, чрез адв. Г. Канева, срещу Определение № 603/18.02.2025г., постановено на осн. чл.248, ал.3 ГПК, вр. чл.144 от АПК, по същото дело, с което е отхвърлено искането му за допълване на Определение №88/09.01.2025г. като В. И. бъде осъдена да заплати на Община Гълъбово направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. С писмен отговор, чрез пълномощник, В. И. моли жалбата на кмета на община Гълъбово да бъде оставена без уважение. Относно частната жалба на В. И. П., чрез адв. А. Кашъмов, срещу Определение №88/09.01.2025г. по адм.дело № 809/2024г. на Административен съд(АС) – Стара Загора, Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Със заявление за достъп до информация В. И. П. е поискала от кмета на община Гълъбово предоставяне на информация и документи по формулирани общо седем въпроса относно инвестиционното намерение на „Систек инвест“ООД за изграждане на ТЕЦ с RDF гориво, в което общината има 40 процента дялово участие. Изрично в заявлението е посочено, че жалбоподателката желае исканата информация да й бъде предоставена по електронен път на имейл [електронна поща]. Заявлението на жалбоподателката, по което се твърди, че е бил формиран оспореният мълчалив отказ, е заведено в Община Гълъбово с вх. № ДОИ-4 от 19.08.2024 г. С молба от 08.01.2024г. по делото е представено от кмета на община Гълъбово Решение № ДОИ-4 от 27.08.2024г., издадено във връзка с подаденото заявление от В. П.. Видно от решението, по въпроси от т.1 до т.6 се сочи, че исканата информация не е налична и не се съхранява в общината, а по въпрос №7 е отговорено, че общината няма правомощия да проверява произхода на финансовите средства, които ще бъдат инвестирани за изграждането на ТЕЦ-а. Решението било изпратено на жалбоподателката на посочения в заявлението й електронен адрес на 28.08.2024 г., като видно от разпечатката съобщението не е прочетено. Връчване е извършено и по пощата на постоянния й адрес в гр. Стара Загора – на 30.08.2024 г., но според известието за доставянето му пратката е била върната на 19.09.2024 г., тъй като не е била потърсена. За да постанови обжалваното определение, АС - Стара Загора е приел, че по заявлението на жалбоподателката кметът на община Гълъбово се е произнесъл в срока по чл.28 ЗДОИ с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ДОИ-4 от 27.08.2024 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, считано от датата на регистриране на заявлението – 19.08.2024 г., а и от датата на която се твърди, че е било подадено – 15.08.2024 г. Следователно не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК за предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от подаденото от жалбоподателката заявление с вх. № ДОИ-4 от 19.08.2024 г., подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Приел е още, че с решение № ДОИ-4 от 27.08.2024 г. на кмета на община Гълъбово искането й е удовлетворено, поради което не е нарушено или застрашено право или интерес на жалбоподателката, които да бъдат защитени по съдебен ред. На основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно, при следните съображения от правна страна. Спорът дали е налице мълчалив отказ, както и дали е предоставена точно заявената информация или макар и с позитивно решение е предоставена непълна информация и/или информация, която е различна от търсената със заявлението е въпрос касаещ спора по същество. Съдът следва да изясни релевантните фактически и правни обстоятелства, свързани с обжалвания акт, да извърши преценка има ли формиран отказ, както твърди жалбоподателя или с решението е предоставена коректно наличната информация. В оспорваното определение съдът не е изложил никакви мотиви относно направения извод, че искането било удовлетворено, т.е. информацията й е била предоставена, което препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посоченото в решението, че информацията не се съхранява и не е налична в общината, по съществото си не удовлетворява заявеното искане и представлява отказ, чиято законосъобразност следва да бъде преценена от съда. При оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто в настоящия случай е налице, производството продължава по оспорването на изричния отказ. Правният интерес на жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ на административен орган не се преклудира с акта на издаване на последващ изричен отказ по същото заявление. В тази хипотеза подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против последвалия изричен такъв, като изводът се налага и по аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК. По изложените съображения, не са налице основанията по чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК за недопустимост на оспорването и определението на първоинстанционния съд като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед отмяната на определение №88/09.01.2025г. следва да бъде отменено и определението по разноските с № 603/18.02.2025г., тъй като въпросът за присъждане на направените от страните разноски подлежи на разглеждане при решаване на спора по същество. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение