Определение № 389 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 997/2018 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от А. Д. Б. срещу разпореждане от 07.02.2018г. по в.гр.д. № 3421/2017г. на Апелативен съд - София, за връщане на частната му касационната жалба вх. № 15770/ 26.09.2017г. против поставеното по делото въззивно определение № 2652 от 08.08.2017г. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен, тъй като дадените от въззивния съд указания за внасяне на възнаграждение за особения представител на ответника по частната жалба и по иска, не са му съобщени. Ответникът по частната жалба не представят отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. Апелативен съд - София е върнал касационната жалба, като е приел, че не са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовност на частната касационна жалба – за внасяне на възнаграждение за особения представител на ответника по жалбата и по иска. Обжалваното разпореждане е неправилно. С разпореждане от 30.11.2017г. е указано на жалбоподателя да внесе по сметката на ВКС хонорар за особения представител в размер на 200 лева в едноседмичен срок от съобщението. Указанията не се редовно съобщени на страната, тъй като, от една страна, опитът за връчване е извършен не на посочения в жалбата съдебен адрес, а на личния адрес на частния жалбоподател, а от друга страна, връчването на съобщението е на лице, което е посочено като пълномощник от призовкаря, но няма учредена за това представителна власт. Призовката е връчена на П. В., като единственото упълномощено от жалбоподателя по делото лице е адв. С. С.. По делото няма данни той или жалбоподателят да се упълномощили В. да представлява жалбоподателя – ищец, нито В. е посочен за съдебен адресат по делото. Предвид нередовната процедура по връчване на съобщението за внасяне на възнаграждението на особения представител, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върната на апелативния съд за съобщаване на указанията му от 30.11.2017г. на адресата им. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение