Определение № 12494 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11311/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. С. А., подадена чрез пълномощника адвокат К. Станева, срещу определение № 1176 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 995/2025 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Община Божурище да се произнесе по негово заявление с вх. № За-1517/28.07.2025 г. за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че приетият от АССО срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ се отнася за издаване или отказ за издаване на актове свързани с одобряването на подробни устройствени планове (ПУП), а в случая се прилага общият срок за обжалването на мълчаливите откази по чл. 149, ал. 2 АПК. Освен това, позовавайки се на цитирано решение на Върховния административен съд (ВАС) в обжалваното определение, прави извод, че срокът за произнасяне на органа е бил едномесечен и обжалването на процесния мълчалив отказ не е просрочено. Иска отмяна на атакуваното определение с връщане на делото за произнасяне по същество. Ответникът - кмет на Община Божурище, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. За да постанови оспореното определение АССО е намерил, че жалбата на Ц. А. е недопустима, като просрочена. Установил е, че заявлението е подадено на 28.07.2025 г., а сезиращата съда жалба - на 03.09.2025 г. Приел е, че за производството по чл. 192, ал. 2 ЗУТ не е предвиден специален срок за произнасяне и се прилага общият 14-дневен срок по АПК. Поради това срокът за произнасяне е изтекъл на 11.08.2025 г., когато е бил формиран мълчалив отказ. Същият е подлежал на обжалване в 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е специален и дерогира приложението на общите срокове на чл. 149 АПК. (Цитирано е решение № 7606 от 10.07.2023 г. по адм. д. № 2959/2023 г. на ВАС, II о.). Жалбата не е била подадена до 26.08.2025 г., когато е изтекъл срокът за обжалване на мълчаливия отказ, поради което като подадена на 03.09.2025 г., същата е преценена за просрочена. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, за съответствието на определението с материалния закон, настоящата инстанция установи, че обжалваното определение е неправилно. Правилно е прието от административния съд, че срокът за обжалване на мълчалив отказ по заявление вх. № За-1517/28.07.2025 г. е 14-дневен съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, а не двумесечен, както вече предвижда чл. 149, ал. 2 АПК. Налице е изрична регламентация в специалния закон относно срока за обжалване на всички индивидуални административни актове по ЗУТ (не само по одобряването на ПУП), в това число и на мълчаливите откази, като този срок е 14-дневен. Неоснователно частният жалбоподател счита за приложим чл. 149, ал. 2 АПК, тъй като съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ, разпоредбите на кодекса са приложими само за неуредените въпроси, а както се посочи по-горе, ЗУТ съдържа уредба по спорния въпрос, която е с приоритет пред общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК. Необосновано частният жалбоподател се позовава на цитираното от АССО решение на ВАС и въз основа на него прави извод, че срокът за произнасяне на органа е едномесечен, тъй като производство по адм. д. № 2959/2023 г. на ВАС е с друг предмет - разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, за което изрично е предвиден едномесечен срок за произнасяне в чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В настоящото производство по чл. 192, ал. 2 ЗУТ няма предвиден срок за произнасяне на органа, поради което той трябва да се определи по общите правила на чл. 57 АПК. Съгласно ал. 1 на този член, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а съгласно ал. 5 - в случаите, когато е необходимо да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава в срок до един месец от започване на производството. В случая, предвид нуждата да се осигури възможност на други лица, различни от заявителя, а именно - собственика на служещия имот (през който се иска да бъде учредено правото на преминаване), да защити своите права и законни интереси, приложение следва да намери едномесечният срок, регламентиран в чл. 57, ал. 5 АПК, а не срокът по ал. 1, както неправилно е намерил АССО. В тази връзка срокът за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, започнал да тече на 28.07.2025 г., е едномесечен и съответно е изтекъл на 28.08.2025 г. От тази дата е започнал да тече 14-дневният срок за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, който е изтичал на 11.09.2025 г. и подадената жалба срещу него на 03.09.2025 г. е в срок. По изложените съображения изводът на съда за просрочие на жалбата на Ц. А. е неправилен, като постановен в противоречие със закона. Оспореното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,