Определение № 50056 от 14.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2191/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищците Г. Г., Л. Г., К. Г. и К. К.. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва жалбата. С обжалваното определение въззивният съд е допълнил по реда на чл. 248 ГПК постановеното въззивно решение, като е осъдил всяка от страните да заплати на насрещната разноски за първоинстанционното и въззивното производство съответно на уважените, респ. отхвърлените, части от предявените искове. По отношение на претендираните от ответника разноски съдът е приел, че за първоинстанционното производство направените от същия разноски са общо в размер на 31 678,06 лв. (19 368 лв. адвокатско възнаграждение и 12 310,06 лв. други разноски), а за въззивното производство – общо 21694 лв. (6610 лв. държавна такса и 15 084 лв. адвокатско възнаграждение). Присъдил е същите в размер на общо 48 568,57 лв. пропорционално на уважените части от исковете (28 827,03 лв. за първоинстанционното и 19 741, 54 лв. за въззивното производство). Отхвърлил е като неоснователни заявените от ищците възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения по съображения, че същите са в размери под, съответно около, минимума, определен по правилата на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Намерил е за неоснователни и възраженията за недоказаност на такива разноски в частта за адвокатските възнаграждения, като е приел, че договорът за правна защита е неформален, поради което за неговото валидно сключване са достатъчни изявленията на двете страни, с които се постига съгласие относно предмета на поръчката и следващото се на довереника възнаграждение. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение, като се поддържа, че за заплатените от ответника адвокатски възнаграждения няма представен договор за адвокатска услуга, който следва задължително да бъде в писмена форма, както и че не е доказано плащане по конкретното дело, доколкото представените фактури не носят подпис за ответника и липсват платежни нареждания или издадени от банка извлечения за постъпване на сумите по сметка на адвокатското дружество. Поддържа се на второ място, че неправилно съдът е приел за направени от ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 12 310,06 лв. извън адвокатското възнаграждение. Накрая, поддържа се и оплакване за неправилно изчисляване на сбора на отделните видове разноски. Частната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията за недоказаност на претендираните от ответника адвокатски възнаграждения. За първоинстанционното производство, видно от представения списък (л. 2295) ответникът е претендирал адвокатски възнаграждения в размер на 9600 лв. по гр. д. № 17837/2011 г. и в размер на 19 368 лв. по присъединеното гр. д. № 17838/2011 г. - общо 28 968 лв., както и 2710,06 лв. други разноски (преводи, държавни такси и експертизи), или общо 31 678,06 лв. Действително въззивният съд неправилно е приел, че се претендира само адвокатското възнаграждение в размер на 19 368 лв., а размера на второто възнаграждение е включил към остатъка от 12 310,06 лв., което обаче не се отразява на крайния резултат, доколкото и двете възнаграждения са доказани с представените от ответника писмени доказателства. По същия начин е доказано и адвокатското възнаграждение за въззивното производство. В тази насока пред първата инстанция ответникът е представил фактура № 1237/28.03.2012 г. за сумата 9600 лв. с ДДС (л. 2307) и фактура № 1210/05.03.2012 г. за сумата 19 368 лв. (л. 2304), както и два броя извлечения от банковата сметка на адвокатското дружество, заверени от издалата ги банка и като преписи, заверени от упълномощения адвокат (л. 2303-1 и л. 2306-1). Във въззивното производство са представени фактура № 4712/25.04.2019 г. за сумата 15 084 лв. (л. 38) и заверен от упълномощения адвокат препис от електронно извлечение от същата банкова сметка. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК извършеното по банков път заплащане на адвокатското възнаграждение се доказва със съответните банкови документи. Същевременно следва да се съобрази, че за договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност (арг. чл. 36, ал. 2 ЗА), поради което липсата на съставен документ, материализиращ сключения договор, не изключва възможността уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказвано и с други писмени доказателства. В разглеждания случай такива писмени доказателства са представените фактури и извлечения от сметки, които в съвкупност и независимо от липсата на подписи за ответника върху фактурите доказват заплащането на претендираните от ответника адвокатски възнаграждения. Неоснователно е и второто оплакване относно размера на остатъка от разноските за първоинстанционното производство. Както се посочи по-горе, действително въззивният съд не е съобразил, че в този размер се включва и второто адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лв., но предвид доказаното заплащане на същото допуснатата грешка не се отразява на правилността на обжалваното определение. Накрая, неоснователно е и оплакването за неправилно изчисляване на размера на присъдените разноски. Действително сборът на посочените в частната жалба суми не съответства на присъдения размер. Този общ сбор обаче надхвърля присъдения от въззивния съд размер, доколкото отразява общия размер на всички направени от ответника разноски, които обаче въззивният съд е присъдил частично до 48 568,57 лв., съобразявайки уважените части от исковете. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът