Решение № 369 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2010 г.

Решение № 369 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Ю. В. чрез адв. И. Р. от САК срещу решение № 563 от 21.06.10 г., постановено по в. гр. дело № 133/10 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 16.12.098 г. по гр. дело № 1343/08 г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени предявените от същата страна против СДВР-София иск с правно основание чл. 255, ал. 2 и ал. 5 ЗМВР в размер на 12 965.52 лв и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 500 лв за периода от 26.11.07 г. до 29.02.08 г. като неоснователни, с мотиви, че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищеца Ю. В. и конкретната изпълнявана от починалия работа по служебното правоотношение. С определение № 647 от 4.05.11 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса относно наличието на причинна връзка между смъртта на държавния служител и извършваните от него действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с влязлото в сила решение от 25.02.10 г. на СГС, ТК, II "Г" състав по гр. дело № 3186/08 г., постановено при същата фактическа обстановка, но по което са направени други правни изводи. В него е прието, че смъртта на Ю. И. В., настъпила на 11.11.2007 г., е в пряка причинна връзка с изпълняваните от него служебни задължения, поради което е ангажирана отговорността на застрахователя [фирма] да заплати на наследниците му застрахователна сума по застраховка"Живот". Настоящият състав на ВКС, с оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК приема за правилна практиката, обективирана в решението от 25.02.10 г. на СГС, ТК, II "Г" състав, постановено по гр. дело № 3186/08 г., по следните съображения: За уважаване на иска по чл. 255, ал. 2 ЗМВР следва да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР; че е загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения; че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. Съгласно § 1, т. 2, 3 и 4 от ДР на ЗМВР за "загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" се счита лице, чиято смърт е настъпила в резултат на действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност или ги предхождат, или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях. Данните по делото сочат, че на 11.11.2007 г. в сградата на 2 РПУ-СДП-гр. София по време на нощно дежурство е починал полицай Ю. И. В. вследствие мозъчен кръвоизлив. От гласните доказателства е установено, че работата му се състояла в ръководство на дежурните екипи и оперативните група и е била е свързана с нервно напрежение. Нощното дежурство, по време на което е починал, е било второ по ред. Независимо, че смъртта на В. е естествена, а не е в резултат на травматични причинители, тя е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като полицай, поради което на основание § 1, т. 4 от ДР на ЗМВР следва да се приеме, че е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото -решено от касационната инстанция съгласно чл. 293 ГПК. Установено е, че жалбоподателят М. В. е законен наследник на Ю. В. - син. Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 2 ЗМВР на преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер на 12 месечни възнаграждения. От назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размерът на претендираното обезщетение възлиза на 9019.20 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата 2833 лв /1/3 от 8500 лв/присъдено застрахователно обезщетение по застраховка "Живот" по гр. дело № 3186/08 г. на СГС, или дължима остава сумата 6186 лв ведно със законната лихва, считано от 26.11.07 г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по исковете следва да заплати на ищеца - жалбоподател разноските по делото съобразно уважената част в размер на 607.58 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.