Определение № 6183 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. В. от [населено място], обл. Пазарджик, срещу Определение № 1551 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1282/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението и се иска да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол е Определение № 1551/09.04.2025 г., с което на основание чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на Д. В., подадена против Решение № 1114/13.03.2025 г. постановено по адм. дело № 1282/2024 г. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на В. против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161/О от 11.09.2024 г., издадена от директора на ДСП – Септември, с която на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, на лицето са отказани социални помощи по чл. 9 от ЗСП – месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.01.2024 г. Заповедта е потвърдена от директора на РДСП - Пазарджик с Решение № 13-РД06-0026/05.11.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на В.. С Решение № 1114/13.03.2025 г. Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 1282/2024 г. е отхвърлил депозираната от В. жалба против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161/О от 11.09.2024 г. на директора на ДСП – Септември и изрично е посочил, че решението му е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Срещу това решение на съда Д. В. е подал касационна жалба, която с процесното определение административният съд е оставил без разглеждане. Правният извод за недопустимост на жалбата е мотивиран с обстоятелството, че решението на съда съгласно чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане е окончателно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП и касае проверка за законосъобразността на отказ за предоставяне на социална помощ. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно. Касационният съдебен контрол е изключен с изричната процесуална норма на чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Решението на първоинстанционния административен съд е необжалваемо и към настоящия момент е влязло в сила. Съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 215, т. 4, във връзка с чл. 213а, ал. 2 от АПК, административният съд правилно е оставил касационната жалба на Д. В. В. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение