Определение № 192 от 10.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 842/2022 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК. С определение № 660 от 19.10.2022г. състав на Окръжен съд – Стара Загора е прекратил производството по НОХД № 692/2022г. и повдигнал спор за подсъдност с Окръжен съд - Сливен, изпращайки делото на Върховен касационен съд за неговото разрешаване. В депозирано писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура предлага делото да се разгледа от Окръжен съд - Сливен. Специализирана прокуратура е внесла за разглеждане в Специализиран наказателен съд обвинителен акт срещу Р. С. М. и Д. М. С. за това, че в периода от началото на месец януари 2012г. до края на месец март 2014г. на територията на страната – гр. Стара Загора, гр. Сливен и с. Т, общ. Казанлък са участвали в организирана престъпна група - деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК, както и за това, че в различни за всеки от тях времеви периоди в град Сливен са осъществили деяния, определени от прокурора като покриващи състав на престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 НК. След проведено на 31.05.2021г. разпоредително заседание по делото и няколко последващи съдебни заседания със стартирано съдебно следствие, на 18.07.2022г. председателят на съдебния състав при СпНС се е отвел от по-нататъшно разглеждане на делото, декларирайки наличие на основания по чл. 29, ал.2 НПК и на основание параграф 49 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ /ДВ бр.32/26.04.2022г./ е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Сливен, прекратявайки съдебното производство пред себе си. С определение № 287/12.08.2022г. съдия –докладчик по образувано по описа на Окръжен съд - Сливен НОХД № 373/2022г. е прекратил производството по делото и го е изпратил на Окръжен съд - Стара Загора, аргументирайки се с наличие на основанията по чл. 36, ал.3, пр.2 НПК и чл. 38 НПК. Несъгласен с тази позиция и считайки, че в случая са приложими общите правила при определяне на подсъдността - по местоизвършване на деянието, регламентирани в чл. 36, ал.1 НПК, съдията – докладчик по НОХД № 692/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е повдигнал спор за подсъдност пред Върховен касационен съд. Критерият за определяне на местнокомпетентен съд, който да разгледа делото, извън изрично визираните изключения, е разписан в нормата на чл. 36, ал.1 НПК и е обвързан с мястото на извършване на престъплението като по този въпрос съдът се произнася, изхождайки от обстоятелствената част на обвинението. В настоящия случай не възниква съмнение, че деянията, квалифицирани като престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК, са осъществени на територията на [населено място]. Спорът между съдилищата възниква от описаното от прокурора в диспозитива на обвинителния акт, че деятелността, квалифицирана като престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК е извършена на територията на град Стара Загора, град Сливен и с. Тулово, Казанлък. Не може да бъде споделена тезата на съдията – докладчик при Окръжен съд – Сливен, че съгласно правилата на чл. 38 НПК, делото следва да се разгледа от Окръжен съд - Стара Загора, в чийто район е извършено престъплението по чл. 321, ал.3 НК като по-тежко наказуемо от това по чл. 255, ал.3 НК. Действително, деятелността, квалифицирана като престъпление по чл. 321, ал.3 НК се санкционира по-тежко от законодателя от тази по чл. 255, ал.3 НК, но прокурорът твърди, че тя не е осъществена само на територията на град Стара Загора и с. Т., община Казанлък, но и на територията на град Сливен. Предвид спецификите на престъплението по чл. 321 НК като такова на продължително извършване и едновременно осъществяване на различни места, включително и в град Сливен, не може да бъде възприета тезата, че то е осъществено или довършено на територия, подсъдна единствено на Окръжен съд – Стара Загора. Всъщност тази деятелност е довършена едва когато бъдат преустановени взаимоотношенията между участниците в групата, а не с „факта на създаването и членуването“ в нея /каквито доводи излага повдигналият спора за подсъдност съдия/. За наличието й не е достатъчно само даване на съгласие за участие в ОПГ, но и поддържане на тези взаимоотношения. По същността си участието в организирана престъпна група представлява трайно състояние, поддържано /според обвинението/ на територия, подсъдна и на ОС - Сливен, и на ОС – Стара Загора. В тази ситуация следва да се приеме като приложима нормата на чл. 36, ал.3, пр.2 НПК. При това описание на местоизвършване на деятелността, квалифицирана като престъпление по чл. 321, ал.3 НК, в места, подсъдни на различни окръжни съдилища, критерий за определяне на компетентния съд е този, в чийто район е завършено досъдебното производство. Разследването по делото е осъществявано от ТС „БОП“ - Стара Загора, която го е и финализирала и което определя като компетентен да разгледа делото Окръжен съд - Стара Загора. Поради това и на основание чл. 44, ал.1 НПК Върховен касационен съд – II Наказателно отделение