Решение № 7626 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена две касационни жалби. Първата касационна жалба е на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)- гр.София, подадена чрез гл. юрисконсулт Райков и гл. юрисконсулт Методиева против Решение № 36030/ 03.11.2025г., постановено по адм. дело № 10466/ 2024г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), в частта, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ КЕВР е осъдена да заплати на „Електроимпулс 2020“ ЕООД, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за периода от 01.01.2024г. – 30.06.2024г. в общ размер на 166 227,15 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (23.10.2024г.) до окончателното й изплащане. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението в осъдителната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Смята за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г. и да издаде решение съгласно чл.31б, ал.2 ЗЕ, което е решение по целесъобразност. По делото не било установено по категоричен начин настъпването на вреди под формата на пропуснати ползи. Твърди, че адм. съд не е обсъдил допълнителната СИЕ. Моли за отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне изцяло на кумулативно съединените искове, както и оставяне в сила на решението в отхвърлителната му част. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател КЕВР, чрез главен юрисконсулт Райков и гл. юрисконсулт Методиева, поддържа изложеното в жалбата. Счита обжалваното решение за неправилно, като в тази насока представя писмени бележки. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът- „Електроимпулс 2020“ ЕООД чрез адв. Михов, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски съгласно приложен списък. Втората касационна жалба е подадена от „Електроимпулс 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 37, ет. 2, чрез адв. А. Георгиев срещу Решение № 36030/ 03.11.2025г., постановено по адм. дело № 466/ 2024г. по описа на Административен съд София- град, в частта с която се отхвърля иска срещу КЕВР в останалата част над 166 227,15 лв до пълния предявен размер от 579 454,19 лв. Счита решението за недопустимо и предлага то да бъде обезсилено като се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно счита решението за неправилно в отхвърлителната част и предлага да бъде отменено. Твърди, че съдът не се е произнесъл по главният иск, с който претендира на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ посочените суми като обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от нарушение на КЕВР на правото на ЕС, като има произнасяне по евентуалния иск, който е за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В съдебно заседание чрез адв. Михов поддържа жалбата за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът по тази касационна жалба- КЕВР изразява становище за нейната неоснователност и счита решението в отхвърлителната част за правилно. Представени са подробни писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението на АССГ. Счита подадените касационни жалби за основателни. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав преценява, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на „Електроимпулс“ 2020 ЕООД, срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в периода 01.07.2023г.– 30.06.2024г. в общ размер от 579 454,19 лв., ведно със законна лихва за забава от 01.07.2024 г. Ищецът, като главен иск претендирал на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ посочените суми като обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от нарушение на КЕВР на правото на ЕС- чл.4, пар. 3 и чл. 6, пар. 1 и пар. 2 от Директива (ЕС) 2018/ 2021 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018г. В условията на евентуалност претендирал вреди по чл. 1, ал, 1 ЗОДОВ. Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, претърпени при продажбата на произведената от експлоатираната от ищеца ФЕЦ и продадена на организиран борсов пазар, чрез търговец на електрическа енергия, за които през исковия период са получени премии за компенсация от Фонд ”Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в по-нисък размер, тъй като КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. 31, ал.2 от ЗЕ да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие, че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С обжалвания съдебен акт е ОСЪДЕНА КЕВР- гр. София, да заплати на Електроимпулс 2020 ЕООД- гр. Пловдив, на основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 166 227,15 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 579 454,19 лв. АССГ е установил от материалите по делото, че ищецът е производител на електрическа енергия от слънчева енергия, чрез притежаваната от него фотоволтаична електроцентрала „Поп Груево“ с обща инсталирана мощност 4 905,6 КВтч /ФЕЦ/, находяща се в землището на с. Поп Груево, община Тервел, област Добрич. ФЕЦ е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, по силата на договор за присъединяване от 22.02.2012 г. Установил от приетата по делото СИЕ, че е било налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода – над 15 %, съобразно дефиницията по § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба № 1/. Съдът счел за правилно позоваването на ищеца на Директива № 2009/28/ЕО, чиято цел е била да постигне 20 % дял от цялото потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г., като по този начин се удвои целта спрямо 2010 г. Това е наложила повече и по-ясни насърчителни мерки, което довежда до приемането от националния законодател Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ през 2011 г., чрез който директивата се транспонира. Счел за правилно посоченото от ищеца, какво гласи редакцията на чл. 31 от ЗЕВИ в редакцията към 2011 г. АССГ е приел, че предвид тези законодателни изменения, на 31.10.2018 г., ищецът е сключил с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Договор № ВЕИ-21/31.10.2018 г. за компенсиране с премии. Съгласно този договор, размерът на премията се определя от КЕВР по реда на § 68, ал. 2 ЗИД на ЗЕ – ежегодно до 30-ти юни, като разлика между определената преференциална цена /за ищеца тя е 237,06 лв. /МВтч без ДДС/ и определената за този период прогнозна цена за електрическа енергия. Установено от АССГ е наличието на пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на КЕВР и претърпените вреди, за размерът на които съдът обсъдил приетите заключения по допуснатата съдебно- икономическа експертиза. Съдът приел стойност от СИЕ от 166 227,15 лв., доколкото тя била изчислена по разглежданата с решението методика по корекция на компенсаторните премии за продадена електрическа енергия от ищеца от ВЕИ, най- голяма по размер и осигурявала най- пълно гарантираната от Държавата цена за продадена електрическа енергия от ВЕИ на ищеца. Преценил наличието на пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на КЕВР и претърпените вреди. КЕВР е компетентният административен орган със задължението да определя размера на премиите по схемата за компенсиране с премии, като техният размер следва да компенсира разликата между преференциалната цена, която е определена за производителя и му е гарантирана от държавата, и реалната пазарна цена, която се постига на свободния пазар. Именно неизпълнението на КЕВР на законово вмененото му задължение, ограничава възможността на ищеца да получи разликата до държавно-гарантираната му цена, което е и неговата вреда под формата на пропусната полза – нереализиран актив в имуществото му. Посочил, че най- ранната дата, на която е възникнало задължението на КЕВР за корекции на премиите по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е 01.01.2024 г., поради което нереализираните процесни вземания на ищеца са за остатъка на регулаторния период– от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. След като е приел за основателен искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът не е разгледал предявеният главен иск за присъждане на обезщетението на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ и по този иск липсва изрично произнасяне. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ бил уважен до размера от 166 227,15 лв. и отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 579 454,19 лв. Върху присъжданата главница била присъдена и законна лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2024 г. Обжалваното съдебно решение на адм. съд е НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт притежава възможности да регулира поведение на неговите адресати и създава предпоставки за предприемането на определени действия, които е възможно да имат икономически последици за тези лица. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е разгледал исковата претенция по същество, като е направил правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. От гледна точка на фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност – чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, съдът е извършил своя правен анализ за наличие или липса на елементите на отговорността. Ищецът обаче, като главен иск е претендирал на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ посочените суми, като обезщетение за нарушение на чл.4, пар.3 и чл. 6, пар. 1 и пар. 2 от Директива (ЕС) 2018/ 2021 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018г. В условията на евентуалност претендирал вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Изисква се анализ доколко иска е допустим съобразно тези стандарти и едва след това за неговата основателност. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Съдът дължи отговор на въпроса дали твърдените фактически обстоятелства сочат на прилагане на разпоредби от правото на ЕС, установяващи права на частноправните субекти, респ. кореспондиращи им задължения на държавен орган по прилагане на правото на ЕС. При предявяване на исковете при условията на евентуалност ищецът е посочил поредността на защитата която търси. Разглеждането на евентуалния иск по правило се обуславя от изхода на делото по главния иск. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие– изходът на делото по главния иск. В случая в съдебния акт са налице разсъждения относно наведеното в исковата молба за претърпени имуществени вреди, причинени от нарушение на КЕВР на правото на ЕС, без конкретно произнасяне в тази посока. В тази връзка е обсъдена, Директива № 2009/28/ЕО, чиято цел е била да постигне 20 % дял от цялото потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г. Тези доводи са недостатъчни, защото произнасяне по този главен иск е било задължително, предвид различния правен характер на двата иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.2, ал.2 в ЗОДОВ. Съдът е игнорирал посоченото в първоначалната искова молба и уточнението към нея, че исковата претенция се основава на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, установяваща ред за разглеждане на исковете, чрез които се реализира отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. Не са изложени мотиви и не е направен анализ за това дали исковата претенция е свързана с твърдение за вреди от имуществен характер, произтичащи от нарушение чрез акт, от действие или бездействие на орган на държавата на норма от първичното или вторичното право на ЕС. При условие, че е било прието наличието на нередовности по отношение на този иск по чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ е следвало да се дадат указания за конкретизиране на исковата молба. В изложението на обжалвания съдебен акт се приема само, че са установени незаконосъобразни административни бездействия, които имат вредоносен характер. При сезирането с исковата молба съдът е допуснал непълноти в своите заключения, които няма как да бъдат преодолени, заместени в касационното производство. При липсата на пълнота в правния анализ на първостепенния съд не може да се формират доводи относно всички елементи на исковото производство. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Отговорността за разноски следва да се реализира в новото съдебно производство, съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение