Определение № 596 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5357/2016 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от К.... (....), чрез П. И. Р. - гл. инспектор в ТД на К.... – В., срещу въззивно определение № 599/29.06.2016 г. на Варненския апелативен съд по ч. гр.д. № 463/2016 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и искат неговата отмяна. Въззивният съд като потвърдил определението на първата инстанция, прекратил производството по иска, като приел, че абсолютна процесуална пречка за допустимостта на осъдителните искове по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ, предявени от КОМПИ, е наличието на оправдателна присъда, с която ответникът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22 от закона. Съдът се е позовал и на практиката по чл. 274, ал. 2 ГПК на ВКС – определение № 165/13.06.2016 г. на I г.о. В изложението към частната касационната жалба се твърди,че това разрешение на въззивната инстанция противоречи на тълкуването, дадено в други две определения на ВКС, едното от които по чл. 274, ал. 2 ГПК - № 335/06.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2462/2016 г. на IV г.о. Спорният правен въпрос дали основанията по чл. 22-24 ЗОПДНПИ са за започване на първия етап от процедурата по закона и дали в последствие резултатът от наказателното производство има значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, е предмет на ТД № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. До постановяване на тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно, както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът