Определение № 4292 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Борко“ ЕООД, чрез адв. Горанова, против Определение №373 от 06.03.2025г., постановено по адм. дело №566/2024г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е оставен без разглеждане предявения от дружеството иск по чл.128, ал.2 от АПК, срещу Кмета на Община Шабла, с който се цели да бъде установено, че срокът на валидност на Разрешения за строеж от № 2 до № 9 от 02.02.2010 г., издадени от Главния архитект на Община Шабла, презаверени на 10.05.2021 г., следва да се счита за удължен със срока на тяхното спиране, удостоверено със Сертификат за непреодолима сила с изх. № 12-03-5 от 29.03.2024 г., издаден от Българската стопанска камара. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради противоречието му с материалния закон, постановяването му при съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. От ответната страна - Кмет на Община Шабла не е постъпило възражение по частната жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил искането на „Борко“ ЕООД без разглеждане поради недопустимост на иска, поради липса на правен интерес и наличие на друг ред за защита. За да постанови този резултат, съдът се е обосновал с обстоятелството, че искът по чл. 128, ал. 2 от АПК е установителен иск, който е допустим само при кумулативното наличие на предпоставките - правен интерес за ищеца и липса на друг правен ред за защита на правата му. В случая, от страна от Кмета на Община Шабла не било налице оспорване на правото на дружеството да строи въз основа на влезлите в сила разрешения за строеж, които били валидни и към момента на постановяване на определението. Според съда, едва при реализиране на строителство ищецът може да оспори евентуален отказ за удължаване срока на правно действие на разрешенията за строеж, който да бъде разрешен със силата на пресъдено нещо. Съответно - за ищеца е налице друг специален ред за защита, поради което съдът приел, че не е изпълнена и втората от кумулативните предпоставки за допустимост на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК. Съдът приел, че в случая липсва спор за действието на разрешенията за строеж, липсва пряк интерес от предявения иск, същевременно е налице друг правен способ за защита, независимо дали ще бъде използван от ищеца и дали резултатът ще е успешен за него, поради което е налице абсолютна процесуална пречка за допустимост на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК срещу Кмета на Община Шабла. Определението е правилно. Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК е способ за защита на правата и законните интереси на правните субекти. Този иск е установителен и субсидиарен - допустим е тогава, когато е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от търсената съдебна защита, като се прилага по всички административни спорове, за които АПК или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. При обсъждане на допустимостта му, съдът не се ограничава само до общите основания за недопустимост, каквото е липсата на активна процесуална легитимация, а е длъжен да обсъди наличието и на специалните изисквания, които законът поставя за допустимостта и реализирането на този иск, които следва да са налице в условията на кумулативност. Надлежното предявяване на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е обусловено от конкретизиране на твърдяното или отричано административно право или правоотношение, от наличието на правен интерес от установяването или несъществуването му, както и от липсата на друг процесуален ред за защита. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за недопустимост на предявения иск. В случая ответния орган не е оспорил действието на процесните разрешения за строеж. Същите са валидни и действащи към момента на предявяване на процесния иск, поради което същият е преждевременно предявен. Те вече веднъж са били презаверявани, съответно по аргумент от чл.153, ал.5 от ЗУТ, след изтичане срока на действието им, не могат отново да бъдат презаверени. Едва тогава обаче, за ищеца ще е налице правен интерес за предявяване на иска по чл.128, ал.2 от АПК за установяване че срокът им на валидност следва да се счита за удължен със срока, в който е било невъзможно да бъдат реализирани поради непреодолима сила. Ето защо, обжалваното определение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Второ отделение,