Определение № 203 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2015 г.

Производствo по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2602/10.03.2016 г. от Г. С. З., чрез адв. Б., с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 297/15 от 09.02.2015 г., в частта за разноски за всички инстанции,с оглед изхода на делото С отговор, в срок, ответната страна Й. Н. Ш. оспорва основателността на молбата като изтъква, че искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция не е своевременно заявявано от касатора. Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като взе предвид данните по делото, намира съдържащото се в молбата искане за допустимо заявено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледано по същество за основателно, като съображенията за това са следните: С определение № 665 от 12.06.2015 г. по гр.д. № 1202/2015 г., по касационната жалба на Г. З.- ответник по исковете на Й. Ш., настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решение № 434 от 13.10.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 473/2014 г., постановено при условията на чл. 294, ал. 1 ГПК, в частта по един от исковете по чл. 49 ЗЗД, а именно този за обезщетение за пропуснати ползи от отрязването на едно орехово дърво, уважен за 14000 лв. В частта по исковете за обезщетение за претърпени загуби от необходимостта от рекултивация на дворното място и за претърпени загуби от дървесина от отрязаното орехово дърво, решението на окръжния съд не е допуснато до касационно обжалване С решение № 297/15 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 1202/2015 г.на ВКС,, в частта допусната до касация, въззивното решение е частично отменено, като вместо него искът за пропуснати ползи от неосъществено плодоползване на ореха е отхвърлен, за разликата над 966, 10 лв. до пълния размер от 14000 лв. По исковете по чл. 526, ал. 2 ГПК за осъждане на ответника за разходите във връзка с извършване на действия по изп.д. № 2285/2011 г. на ДСИ при Пазарджишки районен съд и по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за претърпени загуби за демонтиране на метална колона на входна врата, за претърпени загуби и за пропуснати ползи от отрязването на две сливови дървета,за претърпени загуби от разрушена стреха на сграда, първоинстанцинното решение е влязло в сила. Произнасянето на ВКС по въпроса за разноските за предишните две инстанции в частта, по отношение на която решението е допуснато до касационно обжалване, се дължи независимо от това направено ли е нарочно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Винаги когато касационната инстанция разглежда жалбата по същество и се произнася с решение, с което отменя въззивното решение като дава ново, различно разрешение на материално-правния спор, тя дължи произнасяне по въпроса за разпределение на отговорността за разноски за всички инстанции, съобразно уважената и отхвърлената част на иска/исковете, при своевременно направено в съответните инстанции искане за присъждане на разноски. Когато не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, ВКС няма да се произнесе само за тях, което в случая е направено в решението от 09.02.2016 г. Дължи се обаче произнасяне по разноските за долните две инстанции съобразно окончателния изход на спора пред ВКС, тъй като са налице своевременно заявени в тези инстанции искания за това, и по който въпрос съдът не се е произнесъл с решението си по делото. Ето защо искането на страната за допълване в частта за разноски, е основателно следва да бъде уважено, като се допълни решението, при съобразяване с отхвърлената част от иска. Ответникът е претендирал разноски за първа инстанция в последното ОСЗ по делото, като съгласно доказателствата, в съответсвие с представения списък, е извършил такива в общ размер от 1510 лв., от които за адвокатско възнаграждение- 900 лв. и за възнаграждение на вещи лица - 610 лв. За въззивната инстанция при първото разглеждане на делото още с жалбата е заявил искане за разноски, като е доказано извършването им в общ размер от 983.10 лв. като за държавна такса - 83.10 лв. и за адвокатско възнаграждение – 900 лв. При повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция и по двете касационни производства, претенции за разноски от ответника за тях не са заявявани, следователно не се вземат предвид.В случая ВКС не извършва служебно компенсация при присъждането на разноски с настоящето определение, тъй като в една част спорът е приключил с влезли в сила решения и съответно са присъдени разноски. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,