Определение № 60339 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 218/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 65468/30.06.2021 г., подадена от Прокуратурата на Република България с искане за изменение на постановеното по делото определение № 60508/21.06.2019 г. в частта за разноските и редуциране на адвокатския хонорар до минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от М. П. П., подаден чрез адв. Д. Л., в който се поддържа, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Искането за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес, но е неоснователно по следните съображения: С постановеното определение № 60508/21.06.2021 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 12286/10.11.2020 г., постановено по гр. д. № 245/2020 г. на Софийски апелативен съд по подадената от Прокуратурата на Република България касационна жалба и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. П. П. сторените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. Предмет на касационната жалба е било въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на М. П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП № 537/2009 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 42808/2009 г. по описа на СРП, за което е била оправдана с влязла в сила на 14.12.2016 г. присъда, ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила до окончателното изплащане. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно заявено, но е несъстоятелно. Преценката за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат се съпоставя не само с минимално определения хонорар съгласно чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 7 и чл. 9 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед конкретните обстоятелства по делото и действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК. Настоящият състав намира, че присъденият с определението размер на адвокатския хонорар е обоснован с оглед извършените процесуални действия и конкретната фактическа и правна сложност по делото. В случая, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Отговорът на касационната жалба съдържа не само доводи по основанията за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, но в нея е взето отношение и по съществото на спора и следователно защитната дейност на адвоката по изготвяне на отговора не е била ограничена, а е била пълна по своя обхват. Предвид изложеното молбата следва бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,