Решение № 3653 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 907/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. С. И., подадена чрез адвокат Т. Василев, против Решение № 4317/04.11.2025 г., постановено по административно дело № 395/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 10-00-884/18.03.2025 г. на Заместник-кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Оспорват се изводите на съда по преценката за търпимост на строежа и съответствието на заповедта с принципа по чл. 6 АПК. Ответната страна, Заместник-кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез юрисконсулт Д. Желязкова оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Стара Загора е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж „Полумасивна жилищна сграда № 45“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, частна държавна собственост, попадащ в горска територия, широколистна гора. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ - изграден без действащ устройствен план и без строителни книжа. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция счита за правилни извършените от съда фактически установявания и съответните им правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма. Същата съдържа фактически установявания, които съответстват на посочените правни норми. Установено е съответствие между констатациите, съдържащи се в констативния акт, с който е сложено началото на административното производство и тези, възприети от административния орган относно вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и квалификацията му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Строежът е описан в достатъчна степен, така, че не се възпрепятства неговата индивидуализация. Съдът е изследвал задълбочено обстоятелството дали строежът може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на закона, поради което неоснователни са възраженията в обратния смисъл. Установено е, че се касае за строеж извършен през 2022 г., поради което неприложим се явява института за неговата търпимост съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Освен това строежът е напълно несъвместим с оглед територията, в която се намира, представляваща държавен горски фонд – широколистна гора, за която няма и не е имало устройствен план, отреждащ имота за застрояване. Не е спорно, че за реализирането на съществуващата жилищна сграда не е одобряван проект и не е издавано разрешение за строеж. Тези обстоятелства, както и местонахождението й в имот, намиращ се в горски фон и недопустим за застрояване, обуславят материалната законосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Съдът е изложил обосновани мотиви за отсъствие на защитим по чл. 8 ЕКПЧ интерес за оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издадена процесната заповед, доколкото е установено, че той не е проявил активност да разреши жилищния проблем и не е доказал невъзможност да си осигури друго жилище. В тази връзка следва да се има предвид още, че незаконният строеж е изграден съзнателно, при пълно пренебрегване на законоустановените строителни правила в чужд имот, със специален режим на горска територия. Дори да се приеме, че сградата представлява дом за оспорващия и неговото семейство, заповедта, с която е наредено нейното премахване е със съответни на закона цели, а именно да възстанови нарушените строителни правила и норми и да защити живота и здравето на обитателите й, тъй като разрешителния режим, който тук явно не е спазен е създаден именно за да осигури здравина, стабилност и устройчивост на строежа, каквито гаранции отсъстват по отношение на процесния такъв. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 60 евро на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,