Определение № 82 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба вх.№ 3924 от 06.04.2017 г., подадена по пощата на 05.04.2017 г., ответникът по касация Н. И. Н., чрез адвокат М. К. от АК – П., е заявил искане за изменяване на постановеното по настоящото дело Решение № 129/2016 г. от 06.03.2017 г. чрез намаляване на присъденото възнаграждение за особения представител на касаторката Н. Д. Х. от сумата 1 977 лева на сумата 747,82 лева, евентуално – на сумата 986,05 лева. Препис от молбата е връчен на касаторката Н. Д. Х., която чрез своя особен представител адвокат П. А. от АК – П. поддържа, че молбата е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна по същество. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустима. Неоснователен е доводът за противното, черпен от т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, чиито разяснения касаят допустимостта на искането за изменение на решението в частта му за разноските, когато то е заявено от страната, която претендира да й се присъдят такива. Настоящата хипотеза не е такава - искането за изменение на решението е предявено не от страната, която е претендирала присъждане в своя полза, а от страната, която възразява за неправилно определен размер на присъдените в полза на противната страна разноски. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: В случая отправна точка при произнасянето по отговорността за разноските се явява преценката относно предмета на делото и оттам – за размера на цената на иска. С постановеното по настоящото дело решение е разрешен спор за собственост на недвижим имот, поради което цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – съобразно данъчната оценка на имота. Ето защо, при официално удостоверен размер на данъчната оценка от 48 234,10 лв., заявеното от процесуалния представител на ищеца с адресираната до първоинстанционния съд молба от 30.01.2012 г. становище, че цената на иска е в размер на 15 570 лв., е ирелевантно относно извода какъв е размера на цената на иска в случая. Същевременно, с предявения иск се цели отричане правото на собственост за Н. Д. Х., каквото тя претендира да притежава при условията на чл. 28 СК, т.е. върху 1/2 идеална част от имота. По тази причина цената на иска в случая е равна не на пълния размер на данъчната оценка, а на половината, равняваща се на сумата 24 117,05 лв. Изчислено на тази база и по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, възнаграждението на особения представител на Н. Д. Х. възлиза на сумата 1 253,51 лв. ( 830 лева + 423,51 лева, равняващи се на 3% върху горницата от цената на иска над 10 000 лв., т.е. 3% от 14 117,05 лева), а не на присъдените с решението 1 977 лева. В случая не е налице основание за приложението на чл. 9, ал. 2 МНРАВ, съответно – за присъждане на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, защото адвокат П. А. е определен за особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и представителната му власт е валидна в течение на цялото производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, а не се свежда единствено до изготвянето на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство. Ето защо и в какъв смисъл с настоящото определение следва да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските. В отговор на довод, заявен в разглежданата молба, следва изрично да се отбележи, че (по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК) районният съд се явява родово компетентен да разгледа спор за собственост с цена на иска до 50 000 лева включително, а не до 25 000 лева, поради което няма основание да се поставя под съмнение допустимостта на първоинстанционното и въззивното решения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение