Определение № 2783 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Г. Ю. Х. и Р. Р. Х., за отмяна на влязло в сила решение № 82 от 06.02.2026 г., постановено по гр. дело № 3964/2024 г. на Върховния касационен съд, I г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата за отмяна молителите се позовават на ново обстоятелство и ново писмено доказателство, представляващо заповед № 37 от м. април 1981 г., за характера на собствеността на урегулирания поземлен имот в [населено място], общ. Б., обл. П., върху който е учредено право на строеж в полза на праводателя на насрещната страна по производството – Т. Х.. Излагат, че съществуването на заповедта е било неизвестно за тях поради държането й от трето на производството лице. Претендират разноски. Ответниците по молбата Г. Т. Т. и Щ. А. Т. навеждат доводи за недопустимост на молбата поради липса на твърдения за невъзможността на страната да се снабди със заповедта, която е и неистинска, водещо и до нейната неоснователност. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверката на допустимостта на молбата за отмяна, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 1 ГПК с постановяването му на 06.02.2026 г. и с него след отмяна на въззивното решение по гр. д. № 333/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд е уважен иск за собственост по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място] махала, общ. Б., обл. П., и реална част от първи етаж на построена в имота жилищна сграда с идентификатор ****. Към молбата е представена заповед № 37 от 15.04.1981 г. в оригинал, като се поддържа, че тя установява характера на собствеността върху имота, който препятства придобиването му по давност към 1994 г. по арг. от чл. 86 ЗС. Съществуването на заповедта е било неизвестно за молителите поради държането й от трето на производството лице – сестра на ищеца Г. Т.. Така наведените в молбата твърдения очертават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна от 02.03.2026 г. е подадена от легитимирана страна, която е взела участие по делото като главна страна, и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което тя е допустима, а доводите на ответниците в обратния смисъл - неоснователни, поради което същата следва да се допусне за разглеждане в съдебно заседание. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о.