Определение № 11329 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. М. Т. срещу Определение №19096 от 07.10.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №9742/2024 г. С определението е оставено без уважение искането на Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №3406 от 30.09.2024 г. издадена от полицейски инспектор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. №[рег. номер], за срок от шест месеца. Частният жалбоподател - С. М. Т., сочи, че определението е неправилно. Счита за неправилно твърдението на съда, че изложените в жалбата аргументи не са достатъчни, за да си приеме, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Излага, че допуснатото предварително изпълнение ще му причини значителна и трудно поправима вреда. Той ще е в невъзможност да изпълнява задълженията си като управител и едноличен собственик на „Файф старс“ ЕООД, което ще доведе до значителни загуби за него и дружеството. Сочи, че търговската дейност на дружеството е единственият му доход. Невъзможността му да упражнява ефективно задълженията си, като управител на дружеството „Файф старс“ ЕООД, ще доведат до значителни финансови затруднения за семейството му, конкретно за съпругата му А. Т. и за дъщеря му. Оставането без възможност да ползва единствения си лек автомобил значително ще затрудни него и съпругата му в ежедневните грижи за неговата дъщеря. Тя е на възраст 4 години, посещава детска градина, ходи на допълнителни занимания и при необходимост посещава лечебно заведение, като винаги е карана от Т.. Счита че, че трябва за бъде спряно предворителното изпълнение на заповедта и поради очевидната й незаконосъобразност, като излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – полицейски инспектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпило становище от директора на СДВР, с искане частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определението на АССГ. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от шест месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че е налице твърдение, че допуснатото предварително изпълнение ще причини на жалбоподателя значителни и труднопоправими вреди, но то не е подкрепено с никакви доказателства. Посочено е, че автомобилът се ползва от жалбоподателя за извършване на дейността на управляваното от него търговско дружество, но не са представени никакви доказателства в тази насока – нито каква конкретно е осъществяваната дейност от дружеството, съответно, че тя предполага чести пътувания, нито че автомобилът се използва за служебни цели (напр. заповеди за командировки, пътни листа и др.), нито че самото ЕООД не притежава превозни средства. Напълно декларативно е и твърдението, че доходите на лицето от посоченото търговско дружество са единствени, съответно, че те са поставени в зависимост от възможността за използване на процесното МПС. Не са представени доказателства, които да обосновават извод, че автомобилът е обективно необходим за изпълнението на родителските задължения на жалбоподателя във връзка с осигуряване посещенията на малолетното му дете на детска градина и други занимания. Не са представени дори доказателства, че детето действително посещава такива. Предвид недоказването на тези обстоятелства, според съда, не е необходимо да се обсъжда липсата на данни, че това е единствен автомобил за семейството, както и че не е обоснована необходимостта придвижването до детската градина и обратно да става с личен автомобил. С оглед на изложеното съдът е счел, твърденията на жалбоподателя, че от предварителното изпълнение могат да настъпят значителни и трудно попрвами вреди са недоказани, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение. Определението е правилно. Приложената Заповед №3406 от 30.09.2024 г. издадена от полицейски инспектор в ОПП към СДВР по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата на Т. до АССГ е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства ефективното упражняване на дейността на собственото му дружество, до което той се придвижва с автомобила си, а това ще доведе до финансови загуби и затруднения за семейството му, доколкото доходът от дружеството е единственият такъв. Изложено е още, че предварителното изпълнение на заповедта ще затрудни отглеждането на малолетната му дъщеря, която той кара с автомобила си при посещенията й на детска градина, други занимания и лечебни заведения. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на Т. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение