Определение № 1208 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 840/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. П. Х., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 514/28.11.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 481/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 224/13.06.2022 г. по търг. дело № 468/2021 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от молителя срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът (молителят) не дължи на ответното дружество сумата 38 568.64 лв. по фактура № [ЕГН]/21.06.2021 г., представляваща цената на доставена електрическа енергия за периода 07.10.2020 г. - 05.04.2021 г., като в тежест на молителя са възложени разноските по делото. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че близо месец след влизането в сила на решението, чиято отмяна иска, а именно – на 15.11.2023 г. узнал за издаването на решение № Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР, извлечение от което представя с молбата си и сочи като ново писмено доказателство. Твърди също, че тогава научил и че в процедурата по издаването на това решение на КЕВР, ответното дружество предоставило данни и с решението му били признати, като оператор на мрежата за процесната 2021 г., непокрити загуби от общо 16 880 лв. Молителят излага съображения, че това е ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не му е било известно, както и на съда. Ответникът по молбата за отмяна „Електроразпределение юг“ ЕАД в отговора си поддържа становище за процесуална недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. По отношение на възражението си за недопустимост излага твърдения и съображения, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като счита, че представеното с молбата извлечение от решение № Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР не представлява ново обстоятелство и/или ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 514/28.11.2022 г. е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано за това лице и съдържа точно и мотивирано изложение на наведените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молбата е подадена на 18.01.2024 г. – в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, считано от 15.11.2023 г. – датата, на която молителят твърди, че е узнал за сочените от него ново обстоятелство и писмено доказателство, а ответното дружество не твърди молителят да е узнал за тях по-рано. Спорът между страните в настоящото производство – дали са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е относно основателността на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, а не относно нейната процесуална допустимост, поради което ще бъде разгледан от съда с решението по делото. Предвид гореизложеното, делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение