Определение № 253 от 27.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 766/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. № 12494/16.07.2024 г. от А. П. Л., чрез адв. Н. Р., с искане за допълване на определение № 1860/03.07.2024 г. по т.д. № 766/2024 г. на ВКС, като му се присъдят разноски, в размер на 6 540 лева с вкл. ДДС – платено адвокатско възнаграждение за осъществена от процесуалния представител настраната защита в касационното производство. Ответната страна – М. В. М. – не депозира отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 766/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на М. В. М. против решение № 1135/10.10.2023 г. по гр.д.№ 271/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено решение № 263274/03.11.2022 г. по гр.д.№ 11939/2017г. на Софийски градски съд. С обезсиленото решение е отхвърлен предявен от касатора против А. П. Л. иск, с правна квалификация чл. 46, ал. 7 ЗОЗ, за осъждане ответника да заплати на „Понсстройинженеринг„АД, чийто мажоритарен акционер е ищецът, обезщетение в размер на 60 000 лева / частичен иск при интерес от 952 468 лева /, за причинени на дружеството имуществени вреди, в причинност със сключен от ответника договор, в качеството му на назначен по реда на чл. 46, ал. 4 ЗОЗ управител на „Понсстройинженеринг„АД /н./. Настоящият състав, с определение № 1860/03.07.2024 г. по т.д. № 766/2024 г. на ВКС, І т.о., не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение. В определението липсва произнасяне по отговорността за разноски. Молбата по чл. 248 ГПК е основателна. Молителят, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на сторени разноски - платено адвокатско възнаграждение, в размер на 6 540 лева с вкл. ДДС. Видно от пълномощното, намиращо се на л. 135 от гр.д. № 11939/2017 г. на Софийски градски съд, молителят е упълномощил „Адвокатско дружество Камбурови съдружници„ и конкретно адв. Р. от същото да го представлява до окончателното приключване на делото пред всички инстанции. Към отговора е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 297291/12.02.2024 г. и преводно нареждане от 21.02.2024 г., удостоверяващи, че сума, в размер от 6540 лева е наредена за превод по банковата сметка на „Адвокатско дружество Камбуров и съдружници“, във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита пред касационната инстанция. Доколкото молбата по чл. 248 ГПК изхожда от адресата на плащането, следва да се счита потвърдено заверяването на банковата му сметка с наредената сума. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78 ал. 3 ГПК за удовлетворяване на молбата, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – молителят е отправил своевременно искане за присъждане на разноски, за извършените от процесуалния му представител действия и е доказал извършването им, поради което молбата по чл. 248 ГПК, за допълване на определението по настоящото дело, следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение