Определение № 3540 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2280/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9270/29.05.2024 г., подадена от К. И. А. и И. П. А. чрез пълномощника им адв. М. К. от ВАК срещу определение № 2025/24.04.2024 г. по гр. дело № 2474/2023 г. по описа на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 24/06.02.2023 г. по в.гр. д. № 424/2022 г. по описа на ОС-Шумен поради липса на правен интерес от обжалването. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт като се твърди, че интерес от обжалването съществува и той се изразява в непредоставената в пълен обем защита от страна на въззивния съд. Твърди се, че касационната жалба била надлежно аргументирана с множество доводи, обосноваващи допустимост на касационния контрол, както и че в основата й стояло правното твърдение на жалбоподателите, че ОС - Шумен е удовлетворил само отчасти искането за ревандикация на незаконно отнетия от ответниците съсобствен земеделски имот. Цитират се множество решения на ВКС, конституционният съд и СЕС във връзка с правото на защита на собствеността. Иска се цялостна отмяна на обжалвания акт и допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. В постъпилия писмен отговор от другата страна се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу преграждащо по своята същност определение и е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане касационната жалба, подадена от К. И. А. и И. П. А., съдът я е приел за процесуално недопустима, тъй като с въззивното решение предявените искове са уважени изцяло, поради което за ищците не е налице правен интерес от обжалването му. По отношение на частта, с която е отменен констативен нотариален акт № 200/2017 г. за 2/3 идеални части от процесния имот, съставът е посочил, че произнасянето е последица от уважаване на предявения иск за собственост, респ. на признатите права на ищците върху имота в такъв обем. Ако жалбоподателите са считали, че съдът не се е произнесъл изцяло по техните претенции, респ. искания, същите е следвало да защитят правата си по реда на чл. 250 ГПК, а не по пътя на касационното обжалване. Тези изводи на съда са изцяло съобразени с фактите по делото. Допустимостта на касационна жалба срещу постановено от въззивен съд решение е обусловена не само от вида и цената на предявения иск, но и от наличието на правен интерес от обжалването. В случая жалбоподателите са ищци по предявени положителни установителни искове за собственост върху процесната нива за следните идеални части: 1/2 идеална част за К. А. и 1/6 идеална част за И. А.. В петитума на исковата си молба ищците са посочили изрично обема на търсената с иска за собственост защита. Искането не е изменяно в хода на процеса. С оглед диспозитивното начало съдът се е произнесъл в рамките на заявеното искане. Предмет на жалбата е решението на въззивния съд, с което по отношение на ответниците е признато правото на собственост на К. А. върху 1/2 идеална част и на И. А. върху 1/6 идеална част от имота. Произнасянето по реда на чл.537, ал.2 ГПК е следствие от разрешения спор за материално право. След като предявените от жалбоподателите искове са уважени изцяло, касационното обжалване от тяхна страна не би могло да доведе до по-благоприятен резултат и в този смисъл няма правен интерес въззивното решение да бъде обжалвано. При тези мотиви съдът: