Определение № 338 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2421/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от процесуалния представител на ответниците по касация –адвокат К. Л. – за допълване на определението от 5 юни 2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по т.д.№ 2121/2017 г., в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ пред касационната инстанция на материални затруднени лица, в минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът „Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД изразява становище, че молбата е неоснователна поради липса на учреден мандат за представителство пред касационната инстанция и оказване на безплатна правна помощ и съдействие за изготвяне на отговор на касационна жалба. При преценка на допустимостта на молбата настоящият съдебен състав констатира следното: Същата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК, считан от постановяване на необжалваемото определение, от заинтересовани легитимирани страни. С определението, чието допълване е поискано, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1858/27 юли 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, по в.гр.д.№ 2440/2017 г., в обжалваните от ответното застрахователно дружество части. С отговора на касационната жалба е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица пред касационната инстанция. Съдът не се е произнесъл по заявеното искане. По делото е представен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата пред трите съдебни инстанции само от ищцата К. К. К. и представляваните от нея Т. П. К. и К. П. К.. С оглед изхода на спора са налице предпоставките на чл.38 ал. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат К. Л. от САК в предвидения минимален размер по чл.7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес 190 000 лв. Предвид изложеното Застрахователното дружество – ответник по исковете, следва да бъде осъдено да заплати 6230 лв. адвокатско възнаграждение на адвокат К. Л.. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК във вр.чл. 38 ал.2 ЗА Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.