Определение № 106 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. П. против определение № 5 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 4749/2019 г. на ВКС, II г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Д. К. П. молба за отмяна на решение № 208/04.12.2000 г. по гр.д. № 3014/1999 г. по описа на Софийски районен съд, решение от 08.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. по описа на Софийски градски съд, решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д. № 569/2006 г. на 5- членен състав на ВКС, постановени при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, поради изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ преди влизане в сила на новия ГПК и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Ответниците по частната жалба не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Според задължителните указания на т. 8 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В случая молбата за отмяна е подадена на 01.04.2019 г. и има за предмет няколко влезли в сила решения, всяко от които е постановено и е влязло в сила при действието на ГПК/ отм./.: -въззивно решение/ без номер/ от 08. 06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 208 от 04.12.2000 г. по гр.д. № 3014/1999 г. на Софийски районен съд, и е постановено ново по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. П. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ част от имот пл.№ ... в кв.... по плана на [населено място], кв. В., [населено място], е влязло в сила на 31.07.2006 г., когато е потвърдено с решение № 1137/2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. на ВКС, ІV г.о. По отношение на него пределният едногодишен срок по чл. 232, ал.1 ГПК/ отм./ е изтекъл на 21.07.2007 г. – преди влизане в сила на ГПК от 2007 г. -решение № 23 от 31.01.2007 г. по гр.д. № 569/2006 г. на 5-членен състав на ВКС, е влязло в сила от датата на постановяването му - 31.01.2007 г. За него едногодишният срок по чл. 232, ал.1 ГПК е изтекъл та 31.01.2008 г., т.е също преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. При тези данни обосновано и законосъобразно съставът на ВКС е направил извод, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане като подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 232, ал.1 ГПК ГПК/ отм./. По тези съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът