Определение № 243 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 992/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № по регистъра на САС /Софийски апелативен съд / - 20776/18.11.2019 г. на А. Е. Ч. против определение от 23.10.2019 г. на САС, ГО, 4 състав по гр. дело № 2741/2019 г. Ответницата И. Н. И. оспорва частната жалба. Останалите ответници – С. Ц. И. и Б. Ц. И. не са взели становище. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, състав на САС е спрял производството по гр. дело № 2741/2019 г. до приключването с влязъл сила съдебен акт на производството по гр. дело № 2574/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/, І ГО, 3 състав. За да постанови този резултат, САС е приел, че образуваното пред него производство по чл. 135 ЗЗД е обусловено от съдебния акт, който СГС ще постанови по гр. дело № 2574/2019 г., имащо за предмет иск за недействителност на предварителен договор, с който ищецът обосновава качеството си на кредитор в производството по чл. 135 ЗЗД. Съотношението на преюдициалност между двете производства, според въззивният съд, се отнася до преценката относно легитимацията на ищеца като кредитор по действителен предварителен договор, за да предяви П. иск. Съставът приема легитимацията на ищеца като процесуална предпоставка за упражняване правото на иск /в хипотезата на уважаване на иска за недействителност на предварителния договор, процесуална пречка за упражняване правото на иск/, поради което счита спорът, с който е сезиран за обусловен от паралелно развиващото производство по гр. дело № 2574/2019 г. на СГС. Определението е правилно. Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, предявен против ответниците по частната жалба е обявяването за относително недействителен по отношение на настоящия частен жалбоподател на сключения между същите ответници договор за дарение, предмет на нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ../10.06.2018 г. на помощник нотариус М. К., с който И. И. е дарила на децата си С. И. и Б. И. недвижим имот в [населено място], подробно описан в диспозитива на първоинстанционното решение по гр. дело № 2550/2018 г. на СГС за уважаване на претенцията. Решението е обжалвано от ответниците пред САС, който е постановил определението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Пълномощникът на въззивниците – адвокат К. Н. е представил съдебно удостоверение, в което СГС е изложил, че между И. И. и А. Ч. е висящо гражданско дело № 2574/2019 г., което има за предмет иск, предявен от И. И. против А. Ч. с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, с който иск се претендира нищожност на предварителен договор, сключен на 21.09.2017 г. между Г. В. /починал преди крайната дата за сключване на окончателния договор, чийто наследник е И. И./ и А. Ч. за покупко – продажба на процесния имот. За да е налице преюдициалност между две дела, разрешаването на спора по единия иск, обусловената претенция, трябва да съдържа имплицитно в себе си произнасянето по другия иск, обуславящата претенция. Претенцията, по която е образуван настоящия спор е с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителност на дарение на недвижим имот по отношение на А. Ч., с който имот наследницата на В. – И. И. се е разпоредила в полза на децата си - С. И. и Б. И.. А. Ч. извежда интереса си от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД с твърдението, че е кредитор на И. И., титуляр на потестативното право за сключване на окончателен договор, посочен по – горе, чиято недействителност се поддържа с иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявен против него от И. И., по който е образувано гр. дело № 2574/2019 г. на СГС. Искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД има за предмет валидността на предварителния договор, от който произтича правото на А. Ч. да претендира по чл. 135 ЗЗД недействителност на процесния договор за дарение, с който ответницата И. И. се е разпоредила в полза на децата си - С. И. и Б. И.. Спорното право по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД визира правоотношение, което е обуславящо спрямо правоотношението, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Връзката на обусловеност в този случай се състои в преюдициалност на производството по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД спрямо производството по чл. 135 ЗЗД, поради което последното е това, което подлежи на спиране. Изложените съображения мотивират извод за законосъобразност на определението на САС. Доводите в частната жалба са неправилни. С проследяване на предпоставките за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД и времето на завеждане на всяко едно от двете дела – гр. дело № 2550/2018 г. на СГС и гр. дело № 2574/2019 г. на СГС не се формира становище, аргументиращо виждане за неправилност на определението на САС. Предпоставките за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД имат връзка с основателността на претенцията, а времето на завеждане на всяко едно от двете дела с хипотезата, регламентирана в чл. 126, ал. 1 ГПК, т.е. доводите не третират връзката на преюдициалност между двете дела, обуславяща решаващия извод на САС за спиране на производството. Ирелевантни са и съображенията, с които частният жалбоподател се позовава на ТР № 2/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Тази част от частната жалба съдържа фрагментарно възпроизвеждане на мотиви от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, които се отнасят до хипотеза, различна от настоящата, а именно висящи производства по чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В процесуалноправния спор, с който е сезиран ВКС по подадената частна жалба се разглежда съотношение на преюдициалност между иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и иск по чл.135 ЗЗД. С оглед на изложеното, подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, частният жалбоподател следва да заплати на ответницата по частната жалба разноските за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са уговорени и заплатени в размер на сумата 400 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,