Определение № 5853 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С частна жалба с вх.№ 19448/12.11.2024г. на Г. А. А. се обжалва определение № 2992 от 13.06.2024г. по гр. д. № 1676/2024г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на А. за отмяна на влязлото в сила решение № 61/09.08.2019г., постановено по въззивно гр.дело №131/2018г. на АС-Бургас, с което е потвърдено решение №153/10.05.2017г., допълнено с решение №662/ 20.07.2017г., постановени по гр.д.№ 98/2011г. на ОС-Бургас. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Жалбоподателят счита, че молбата му за отмяна на влязлото в сила решение съдържа конкретни и аргументирани твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал.1 ГПК. Представя към частната жалба протокол №112/15.02.2023г. от МВР, ОДВР-Бургас за извършена СГрЕ, писмо от началника на СГКК-Бургас от 03.11.2023г., писмо от главен експерт към отдел „УПА“ към Община Бургас от 10.11.2023г. и две писма от Висшия адвокатски съвет от 15.11.2023г. Ответниците по частната жалба М. М. Д. и М. Д. Д., чрез „Law company Dobrev & Halachev”, оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО е бил сезиран от Г. А. с молба за отмяна на влязлото в сила решение № 61/ 09.08.2019г. по възз. гр. дело № 131/2018г. на АС-Бургас, с което е потвърдено решение № 153/10.05.2017г., допълнено с решение № 662/20.07.2017г., постановени по гр. дело № 98/2011г. на ОС-Бургас. С решението, чиято отмяна се иска, молителят А. (заместил починалия в хода на процеса ответник А. Ж. А.) е осъден, на основание чл.59 ЗЗД, да плати на М. Д. сумата 300 лева, а на М. Д. сумата 15 366 лева, представляващи част от общо обезщетение във връзка с придобиването на основание членство в ЖСК на право на собственост по отношение на апартамент № *, изграден от прекратената през 1995г. ЖСК „Агалина“ в гр.Бургас, вкл. и разходи за завършването на апартамента до годен за обитаване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.01.2011г. до окончателното им изплащане. За да остави молбата без разглеждане съставът на ВКС е приел, че молителят не е обосновал наличието на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Приложените към молбата вносни бележки не представляват ново писмено доказателство, тъй като едната от тях е представена в производството по гр. д. № 98/2011г. на ОС-Бургас, а другите са били в държане и известни на първоначалния ответник по делото-А. А. (били са представени от него на 17.05.2010г. пред нотариус за изготвянето на нотариално заверени преписи); неотносими за отменителното производство са представените справки от Агенция по вписванията, НАП и от БНБ, като същите са новосъздадени и без връзка с предмета на спора. На следващо място съдът е посочил, че молителят не се позовава на влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или на влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което да е установена неистинност на свидетелски показания или документ, които са обсъждани в решението, чиято отмяна се иска и които да имат отношение към постановения краен резултат по спора. Твърденията за противоречие между свидетелски показания и писмени доказателства са неотносими за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Неотносими за производството по чл. 303, ал. 1 ГПК са и доводите за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, поради противоречието му с решението по възз. гр. д. № 137/2005г. на ОС- Бургас. Предвид това, предходният състав на ВКС е приел подадената молба за недопустима и я е оставил без разглеждане. Настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с процесуалния закон и с разясненията, дадени в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна ВКС се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата подадена ли е от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаването й. Съдът извършва проверка за редовност на молбата, която трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, към които разпоредби препраща чл.306, ал. 1 ГПК, както и дали съдържа точно и мотивирано изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа такива твърдения, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая, молителят не само не е обосновал обстоятелствата, относими към основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а е мотивирал искането си с доводи за неоснователност на предявените против него искове по чл.59 ЗЗД и с оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, чиято отмяна претендира. Тези доводи и оплаквания не могат да се обсъждат в производството по чл. 303 ГПК, тъй като отмяната на влезлите в сила решения, както си посочи, е уредена като самостоятелно извънинстанционно производство, а не е фаза на исковия процес. Молителят не твърди наличие на доказателство, което да е било създадено и съществуващо към датата, на която са приключили устните състезания пред въззивната инстанция, което по обективни причини наследодателят му или той са били в невъзможност да представят, а заявява твърдения, че са налице новосъздадени доказателства (писма от държавни учреждения, издадени по искане на молителя), сочи доказателства, които вече са били представени по делото или са им били известни още от самото им създаване (вносни бележки). Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква непълнотата на доказателствения материал да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а на обективна, невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, както е посочил и предходният състав на ВКС. Твърдения за установяване по надлежния ред на посочените в чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК обстоятелства липсват в молбата, нито към нея са приложени влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, с които да е установена неистинност на свидетелски показания или на документ, на които е основано решението, чиято отмяна се иска. След като изложените твърдения не представляват ясно и точно мотивирано изложение на фактически обстоятелства, относими към твърдените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ІІІ ГО на ВКС. По изложените съображения обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Неоснователно е искането на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски в частното производство. След извършена служебна справка, потвърждаваща данните от писмото на Висшия адвокатски съвет от 15.11.2023г., приложено към частната жалба, съдът констатира, че упълномощеното от М. Д. и М. Д. „Law company Dobrev & Halachev” не е вписано като адвокатско дружество/адвокатско сдружение в никой от публичните регистри, водени от Висшия адвокатски съвет. При така установените факти, адвокатска помощ по частната жалба на М. Д. и на М. Д. не е оказана, поради което разноски на ответниците в частното производство пред ВКС не се дължат. Така мотивиран, върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО