Определение № 7887 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2025 г.

Производството е по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от министъра на правосъдието -ответник, чрез процесуалния представител юрк. Николова, с която се иска поправяне на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 5535 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4888/2025 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, досежно непосочването в диспозитива на определението в частта за разноските на единния граждански номер на частната жалбоподателка. Частният жалбоподател – А. Р. Р., не изразява становище по молбата на министъра на правосъдието. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения: С определението, чиято поправка се иска, ВАС е оставил в сила определение № 564 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 187/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, и е осъдил частната жалбоподателка А. Р. да заплати на Министерство на правосъдието сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В осъдителния диспозитив на съдебното определение тричленният състав на ВАС е вписал посочения от частната жалбоподателка в частната жалба адрес - гр. Шумен, [улица], [адрес]. Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, който е специалния закон, "По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности". Разпоредбата има предвид грешки в чисто технически смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст на съдебния акт. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, доколкото невключването в осъдителния диспозитив на съдебното определение на единния граждански номер на частната жалбоподателка не следва от допусната от ВАС грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че нито в частната жалба, нито в първоинстанционната жалба е посочен единен граждански номер на лицето А. Р. Р.. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за поправка на постановеното съдебно определение в частта на осъдителния диспозитив, поради и което молбата следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,