Определение № 260 от 07.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. Г., [населено място], срещу определение №669 от 15.05.2014г. по ч. гр. дело №1092/2013г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за изменение на решение №84/21.02.2014г. по същото дело като се отмени решение №94/22.08.2013г. по гр.д.№128/2011г. на Районен съд-Кнежа в частта му за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решенвие №84/2014г. по въззивното дело е потвърдено решение №94/22.08.2013г. по гр.д.№128/2011г. на Районен съд-Кнежа. С последното е отхвърлен искът на Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и той е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при този изход на спора пред въззивната инстанция е недопустимо по реда на чл.248 ГПК да се допълни въззивното решение като се отмени първоинстнационното решение в частта му за разноските. Изводът е правилен. Жалбоподателят не е направил искане в срока и по реда на чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд, поради което такова не може да направи пред въззивния съд след постановяване на решението му. Фактически невярно е твърдението му, че въззивната жалба съдържа такова искане. Правните изводи на въззивния съд са правилни и обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.