Определение № 9131 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. Г., чрез адвокат Милкова, срещу определение № 6634 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1111/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлено искането и за присъждане на сторените по делото разноски. С доводи за неговата неправилност иска отмяната му и постановяване на друго, с което се осъди ответника по жалбата да и заплати такива в размер на 1010 лева. Ответникът по частната жалба – кметът на община Аксаково, чрез главен юрисконсулт Юнакова взема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба. С определение № 6634 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1111/2025 г. по описа на Административен съд – Варна на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Г. против мълчалив отказ на кмета на община Аксаково за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление от 29.04.2025 г. и е прекратил производството по делото. В мотивите си съдът е приел, че на жалбоподателката не се дължи присъждане на разноски по делото, тъй като административният орган с действията си не е станал причина за завеждане на делото. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство е подадена чрез Административен съд – Варна на 01.07.2025 г. На същата дата жалбоподателката е направила искане, основано на чл. 248 ГПК, за изменение на определение № 6634 от 17.06.2025 г. в частта му за разноските, а именно, за присъждане на сума в размер на 1010 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. По това искане административният съд се произнесъл с определение № 8134 от 18.07.2025 г., което определение е обжалвано с частна жалба от В. Г.. При установеното по делото съдът намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Искането отправено до съда е за отмяна на определението на административния съд в частта му, с която е отхвърлено искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото и по своята същност представлява искане за изменението му в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по искането е съдът, разгледал спорния предмет по делото. Поради това, образуваното пред Върховния административен съд производство следва да бъде прекратено като недопустимо. В случая направеното искане не следва да се изпраща за произнасяне на компетентния административен съд при установеното, че до него е подадено искане по чл. 248 ГПК със същото съдържание, по което искане съдът се е произнесъл и постановеният в производството по чл. 248 ГПК акт е обжалван. С оглед гореизложеното частната жалба се явява недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Делото следва да се докладва за администриране на подадената частна жалба против определение № 8134 от 18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1111/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Водим от горното и на основание чл. 215, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение