Определение № 12495 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11365/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. М., подадена чрез пълномощника адвокат Е. Костадинов, срещу определение № 2989 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 362/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 10-00-822 от 14.03.2025 г., издадена от заместник кмет „Устройство на територията, строителството и безопасност на движението“ (УТСБД) на Община Стара Загора и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Обосновава правният си интерес от оспорването с залепването на заповедта върху обекта. Заявява, че родителите му са купили поземления имот през 2005 г., а впоследствие те и той са построили сградите, владеят ги и ги ползват за жилищни нужди. Иска отмяна на атакуваното определение. Не претендира разноски Ответникът - заместник кмет УТСБД на Община Стара Загора, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Безспорно е обстоятелството, че оспорената в първоинстанционното производство заповед № 10-00-822 от 14.03.2025 г. на заместник кмета УТСБД на Община Стара Загора е с правно основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за премахване на незаконен строеж „Полумасивна жилищна сграда № 113 и пристройка към нея - външна тоалетна № 114“ с описаните параметри и местонахождение - в държавен имот от горския фонд с идентификатор [номер] по кадастралната карта на гр. Стара Загора. Задължението за премахване на незаконен строеж е на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата по чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Самото твърдение на оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване срещу неизвестен извършител, не е достатъчно да обоснове правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като следва да е установено, че в неговата правна сфера ще настъпят негативните правни последици от изпълнението й. Този извод следва от тълкуването на чл. 214, т. 1 ЗУТ, който изрично дава възможност за оспорване на индивидуален административен акт по ЗУТ от непосочени като адресати на акта лица, когато обаче, с акта се създават задължения за тях или се засягат техни права и законни интереси. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК. В конкретния случай по административното производство, независимо от залепването на констативния акт върху обекта, не са представени доказателства от които да се направи дори индиция за наличието на претендирани права върху незаконния строеж от жалбоподателя, обосноваваща правен интерес от оспорването - последиците от премахване на незаконния строеж да рефлектират негативно в правната му сфера. Такива не са ангажирани също пред първата инстанция, независимо от дадените указания. Не се сочат и в частната жалба. Противоречиви са твърденията на А. М. в жалбата срещу заповедта, че сградите са построени през 1992 г. лично от него (б. а. „… вложил съм дори повече желязо в бетона, подсилил съм основите с цел надстрояване, когато имам необходимост и възможност за това“) при положение, че е роден през същата година; респективно, че са построени през 2005 г. (б. а. „… родителите ми са закупили мястото от старите собственици през 2005 г. …. впоследствие аз и родителите ми построихме сградите“). Необосноваването на правния интерес за оспорването са констатирани и от административния съд в съдебно заседание на 11.06.2025 г., но въпреки дадените в присъствие на пълномощника на жалбоподателя изрични указания от съда, той не е предприел действия за изпълнението им. Установено е и че твърдяната от М. адресна регистрация в имота е опровергавана от представената от общината справка от Национална база данни (НБД) „Население“, което не се оспорва сега. Предвид изложеното частната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното определение бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,