Определение от 07.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2025 г.

ВАСПето отделение07.01.2026 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение от 4.12.2025 г. по адм. дело № 7613/2025 г. на Върховния административен съд, с което е даден ход по същество на делото. СПИРА производството по адм.д.№ 7613/ 2025 г. по описа на Върховния административен съд до произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС. Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1754/2025 г. по адм.д.№ 160/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение АС - Стара Загора е отменил изричен отказ на „Кредисимо“ ЕАД по подадено искане на 10.01.2025 г. за предоставяне на обработване лични данни на С. К. С. за периода от 1.12.2019 г. - 10.01.2025 г. и изпратил преписката за ново произнасяне по искането по чл.15, пар. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 за предоставяне на исканите копия от документи. В касационната жалба са наведениа доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Развива подробни съображения и се позовава на Насоки 01/2022 на Европейския комитет по защита на данните, решения по С-487/21 и С-307/ 21.

С молба в касационното производство от 2.12.2025 г. е направено искане за спиране на съдебното производство до приключване на С-676/25 г., образувано по преюдициално запитване до СЕС с определение № 11385/ 21.10.2025 г. по адм.д.№ 1643/ 2025 г. по описа на АС-Варна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Производството пред „Кредисимо“ ЕАД започва по заявление от 10.01.2025 г. на първоначалния жалбоподател С. К. С., който по електронен път е поискал на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 от търговското дружество, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави информация дали личните му данни са обработвани от него, целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за период от 1.12.2019 г. - 10.01.2025 г. Изрично са поискани всички носители на лични данни /договори, стандартни европейски формуляр др./, за да бъде извършена проверка на обработваните данни. По делото няма спор, че при сключване на договор за заем между субекта на лични данни и администратора на лични данни, „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на С. С. копие от договора за кредит /виж протокол от о.с.з. на 8.04.2025 г./ Отговорът е подписан от длъжностно лице по защита на данните, в който има отказ за предоставяне на договори и др., като има посочени съображения за приложението на пар.150-152 от Насоките на Европейския комитет по защита на данните и изготвяне на компилация на обработваните данни на клиента, като посочва, че не дължи предоставяне на платежните нареждания, с които са наредени плащанията. Изрично е посочено, че в 2- месечния срок по чл.12, пар. 3 от Регламента ще бъде предоставена исканата информация под формата на компилация.

С първоинстанционното съдебно решение е прието, че жалбата е основателна. Заявлението на субекта на лични данни е такова по чл. 37б, ал.1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД във връзка с упражняване на правата му по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Съдът посочва, че е налице правен интерес от търсената защита срещу отказ за достъп до конкретни носители на лични данни, документите, чрез които тези данни се обработват- договори и други. Изрично са развити съображения, че правото да се иска предоставяне на копие на лични данни е различно от правото да се иска предоставяне на копие от документи, чрез които се обработват тези данни по чл. 15, пар. 3 от Регламента. Съдът се позовава на решението по С-487/21. По делото е представена справка от Централния кредитен регистър, от която е видно, че С. С. е имал задължения към „Кредисимо“ ЕАД, като последно данните му са подавани към ЦКР като длъжник на касатора към 31.05.2023 г. Не става ясно от данните по делото дали задължението е погасено.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

  1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?
  1. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?
  1. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?
  1. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?
  1. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе факти по казуса и правните съображения към първоинстанционното съдебно решение сочат, че спорът по настоящото дело относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 7613/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

7