Определение № 4210 от 18.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3503/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Кос хол-1“ ЕООД, гр. Костандово, представлявано от управителя С. Х., чрез адвокат Е. В., за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 159/21.07.2026 г. по в. гр. д. № 271/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в осъдителната му част. Въззивният съд е потвърдил решение № 102/17.03.2025 г. по гр. д. № 23/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено извършеното от наследодателя К. Щ. Х., починал на 20.01.2022 г., в полза на „Кос хол – 1“ ЕООД дарение на търговското предприятие на ЕТ „Кос хол – К. Х.“, обективирано в нотариално заверен договор от 01.12.2015 г., в размер на 510 078,80 лева, представляващи накърнена запазена част на Щ. К. Х. от наследството на К. Щ. Х., като ответното дружество „Кос хол-1“ ЕООД е осъдено да заплати на Щ. Х. сумата от 510 078,80 лева за възстановяване на запазената му част от наследството на К. Х.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за спиране е основателна. След извършена справка е установено, че молителят е подал в срок касационна жалба вх. № 7478/17.08.2026 г. срещу въззивното решение. В случая по предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН съдебното решение в частта, с която надареното лице е осъдено да заплати на наследника с право на запазена част сумата, с която същата е накърнена, има осъдителен характер и се ползва с изпълнителна сила. Молителят има правен интерес от искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. На 04.08.2026 г. е внесена сумата 271 746,85 евро, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от счетоводството на ВКС. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума, в случая – 260 799, 14 евро /евровата равностойност на присъдените 510 078, 80 лева/. Обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК гарантира удовлетворяването на признатото с решението парично притезание и е свързано с охрана на интереса на страната, в чиято полза е налице постановено невлязло в законна сила въззивно решение. С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.