Определение № 1895 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 470/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е.-В. В. М. срещу определение № 933/18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 811/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 691/02.09.2024 г. по гр.д. № 137/2023 г. на районен съд - Елин Пелин, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на жалбоподателката, поради неотстраняване на нередовности в исковата молба.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от лице, което има право и интерес да обжалва срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел следното:

Въпреки многократно дадената на страната възможност от страна на съда, тя не е изпълнила нито едно от указанията му за отстраняване на нередовности, които са законосъобразни. Не е изложила обстоятелствата, на които основава искането за прогласяване на нищожност на нотариален акт, не е представила данъчна оценка, не е посочила цена на иска. Оплакванията, че съдът не е издал поисканите съдебни удостоверения, са неоснователни, тъй като те не са във връзка с дадените от съда указания и издаването на такива не би допринесло за отстраняване на нередовностите. Молбата за предоставяне на правна помощ е отправена до съда несвоевременно - на 16.07.2024 г., след изтичането на 01.07.2024 г. на продължения с три месеца срок за отстраняване на нередовности.

Назначеният от въззивния съд процесуален представител поставя правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика, или имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. В случай, че ищецът е подал молба за правна помощ след изтичане на срока за отстраняване на нередовности по чл.129, ал.2 ГПК, но е спазен срокът по чл.95, ал.1 ГПК и молбата може да бъде уважена, срокът за отстраняване на нередовности може ли да бъде възстановен?

Въпросът не е обуславящ, тъй като не е искано възстановяване на срок.

2. Налице ли е нарушаване на процесуалните права на страната, ако съдът не се произнесе по подадена молба за правна помощ и в същото време върне исковата молба поради неотстраняване на нередовности? В този случай нарушава ли се правото на достъп до съд?

Въпросът не е обуславящ. Както беше посочено въззивният съд е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ е отправена до съда несвоевременно - на 16.07.2024 г., след като на 01.07.2024 г. е изтекъл продълженият с три месеца срок за отстраняване на нередовности. Въззивният съд не е установил да е искано възстановяване на срок,

3. След като е направено възражение за пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, бил ли е задължен съдът да вземе становище по него и да изследва въпроса с оглед разпоредбата на чл.66, ал.2 ГПК, който изисква производството да се гледа в открито съдебно заседание, а първоинстанционният съд не е инициирал такова производство? В случай, когато е непредвиденото обстоятелство е здравословни проблеми, какви са критериите за преценка от страна на съда дали то представлява уважителна причина за възстановяване на пропуснат процесуален срок?

Въпросът не е обуславящ, тъй като както беше посочено, не е искано възстановяване на срок.

4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на исковата молба дали отговаря на изискванията за редовност, съответно дали дадените от първоинстанционният съд указания са били дължими? Може ли въззивният съд да се произнася по допустимостта на предявения иск на основание чл.130 ГПК във вр. с чл.7, ал.1 ГПК, когато исковата молба се връща на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Първата част на въпроса е обуславяща, но не е разрешена както се твърди, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на редовността на исковата молба и на законосъобразността на дадените от първоинстанционният съд указания за отстраняване на нередовности и е изложил мотиви за нередовността на исковата молба – че исковата молба, наречена „жалба“ не съдържа изложение на фактически обстоятелства и не е конкретизирано искането до съда – да бъде констатирана нищожност на нотариален акт, тъй като посочените в него граници не отговарят на действителните. Въззивният съд е разяснил, че е допустима отмяна на констативен нотариален акт, но приложеният по делото нотариален акт не е констативен, а обективира правна сделка, следователно редът за защита е чрез предявяване на иск за собственост. Изложените за това мотиви са ясни, последователни подробни.

Като се е основал на констатираните нередовности, въззивният съд е изложил мотиви за законосъобразността на дадените от първоинстанционният съд указания, след което е установил, че въпреки значително продължените срокове за отстраняване на нередовности, до изтичането им нередовностите не са отстранени.

Втората част от въпроса не е обуславяща, тъй като производството по делото е прекратено поради неотстраняване на нередовности, а не поради недопустимост на предявения иск, след което първоинстанционният съд не е следвало да извършва други действия.

Не е допуснато противоречие с посоченото ТР № 1/2013 по тълк.д. № 1/09.12.2013 на ОСГТК на ВКС, т.5, тъй като в него е визирана различна хипотеза - противоречие между обстоятелствена част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и петитум, насочен срещу друго лице, каквато въззивният съд не е установил.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното съдът