Решение № 4479 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. М. С. и на Т. М. Г., представлявани от адв. Бобева, против решение № 32697 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5638/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед № 18-383/11.01.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Молят да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София не изразява становище. Ответникът Столична община също не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав за съответствие на обжалвания административен акт с относимите материалноправни разпоредби. Производството пред административния съд е образувано по жалби на касационните жалбоподатели против заповед на началника на СГКК- София, с която е отказано да се одобри изменение на КККР на гр. София съгласно подаденото от С. и Г. заявление и представен проект, изразяващо се в нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4355.3067, с площ от 434 кв. м., съответстващ на част от имот пл. № 643, к. л. 132 от помощния план, възстановен в стари реални граници на наследниците на В. С. В., между които са жалбоподателите, с решение № 214 /18.05.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори „Нови Искър“. Представеният проект предвижда изменение в очертания и границите и намаляване на площта на ПИ с идентификатор 68134.4355.172, с площ от 17687 кв.м.; трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване: за второстепенна улица и собственик Столична община, нанасяне на нов ПИ с проектен идентификатор 68134.4355.3067 с площ от 434 кв.м., възстановен на наследниците на В. С. В. с решението на общинската служба по земеделие и гори и съгласно удостоверение № 78/ 4/2005 и скицата към него, както и нанасяне на ПИ с проектен идентификатор 68134.4355.3069 с площ от 20 кв.м., урбанизирана територия с начин на ползване за второстепенна улица и ПИ с проектен идентификатор 68134.4355.3068 с площ от 62 кв.м. също за второстепенна улица (удостоверение за приет проект за изменение и приложение към него). От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно- технически експертизи, се установява, че кадастралната карта е одобрена през 2010 г. със заповед на изпълнителния директор на АГКК. Имотът предмет на исканото изменение попада в границите на ПИ с идентификатор 68134.4355.172, отреден за улица съгласно ПУП, одобрен със заповед на главния архитект на Столична община през 1999г., потвърдена с решение № 85 по протокол № 56/ 06.08.2003г. на Столичния общински съвет. При тези данни и като се съобразява с постъпилото от Столична община възражение, началникът на СГКК – гр. София приема, че между заявителите като наследници В. С. и Столична община, е налице спор за собственост, поради което и на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР отказва да одобри исканото изменение. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед, с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. Заявеното изменение предвижда нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 68134.4355.3067 и съответно - промяна в границите, очертанията и площта на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.172, собственост на Столична община (арг. чл. 56, ал. 2 ЗОС). Промяната в границите и площта на съществуващ имот и нанасяне на нов сочи на наличие на конкурентни права и е индиция за спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено. Следователно отказът на началника на службата по геодезия, картография и кадастър да одобри изменението е в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон. Обратно на поддържаната от касаторите теза, обстоятелството, че имотът, предмет на исканото изменение е възстановен на наследници на В. С. В., не е достатъчно за нанасяне на имота в кадастралната карта и одобряване на исканото изменение, тъй като наличието на спор за материално право е пречка това да бъде направено съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който намира приложение и когато в КК се нанася имот, възстановен по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (чл. 54, ал. 4 ЗКИР). Възражението на касаторите, че спор за собственост не е налице, е неоснователно. В случая Столична община е вписана като собственик на ПИ с идентификатор 68134.4355.172, засегнат от заявеното изменение, в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие и не засягат вещно правния статус на имотите, но вписаните данни създават презумпция за вярност, която може да бъде оборена от лицето, което претендира, че е собственик на поземлените имоти или на части от тях в хода на съдебно исково производство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза. След анализ и съвкупна преценка на събрания доказателствен материал е формиран правилен извод за наличие на спор за материално право, който е достатъчно основание за отказ да се одобри исканото изменение, без да се обсъждат останалите съображения на касаторите. Постановеният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви, обосноваващи направените от съда правни изводи. Поради изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,