Определение № 4126 от 05.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2026 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на С. Г. М., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. И. В. и Е. И. В., за изменение на определение № 1427 от 23.03.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта, с която е осъдена да заплати на И. В. И. 409,03 евро разноски за отговор на нейната молба за отмяна на определение на Русенския районен съд за налагане на привременни мерки, която е оставена без разглеждане. Молителката твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което желае да бъде намалено до 50 евро. И. В. И. застъпва становището, че молбата е недопустима, тъй като молителката не е представила списък на разноските и не е повдигнала своевременно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение веднага след като е могла да узнае неговия размер от депозирания отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С определение № 1427 от 23.03.2026 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане молбата на С. Г. М., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. И. В. и Е. И. В., за отмяна на определение рег. № 4682 от 21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1682 по описа за 2025 г. на Районен съд-Русе, V граждански състав, в частта, с която като привременни мерки по отношение на малолетното дете Е. И. В. е определен режим на лични отношения на бащата И. В. И. с детето. Със същото определение молителката е осъдена да заплати на И. В. И. 800 лв./409,03 евро/ адвокатско възнаграждение за отговора на молбата за отмяна. Видно от разписката по делото, на 20.04.2026 г. представителят на С. М. е получил съобщение за определението на ВКС, а молбата за изменение в частта за разноските е подадена на 22.04.2026 г. Следователно едноседмичният срок по чл.248, ал.1 от ГПК е спазен. Изискването по чл.80 от ГПК за представяне на списък, обуславящо искането за изменение в частта за разноските, е относимо към страната, в полза на която са присъдени изцяло или частично разноски, а не към противната страна, която е осъдена да ги заплати, както е в настоящия случай. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се съдържа в отговора на молбата за отмяна, препис от който не се връчва на молителката. Ето защо възражението за неговата прекомерност е повдигнато своевременно в първия възможен момент. Затова молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, а по същество е частично основателна. Адвокатската защита на ответника по молбата за отмяна се състои в изготвяне и депозиране по делото на отговор, в който е мотивирана недопустимостта на тази молба и евентуалната и неоснователност. Не е налице такава значителна правна и фактическа сложност, която да обуслови възнаграждение над средния размер от 200 евро. Това налага определението в частта за разноските да бъде изменено, като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер бъде оставено без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение