Определение № 8696 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на командир на отделениe към Районно управление (РУ) – Кърджали при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Кърджали срещу Определение № 1616 от 07.07.2026 г. на Административен съд (АС) – Кърджали по адм. дело № 395/2026 г. С обжалваното определение съдът е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM -2266747 от 18.06.2026 г. на командир на отделение към РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, спрямо Д. К. А. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят - командир отделение към РУ - Кърджали при ОДМВР - Кърджали, счита, че не са били налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като Д. К. А. не е доказал, че изпълнението на принудителната административна мярка (ПАМ) ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Излага, че съдът неправилно е приел, че липсата на СУМПС ще затрудни професионалната дейност на жалбоподателя, тъй като не е установено използването на автомобила да е от съществено значение за изпълнението на служебните му задължения. Намира също, че липсата на СУМПС не препятства изпълнението на родителските му задължения. Твърди, че по делото не са представени доказателства за вероятно настъпване на значителни или трудно поправими вреди, нито е установено правата и интересите на жалбоподателя да имат по-висока значимост от държавния и обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение на ПАМ. Счита, че изложените от жалбоподателя доводи относно законосъобразността на самата заповед са относими към спора по същество, но не и към преценката за спиране на предварителното ѝ изпълнение. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се остави без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът – Д. К. А., в представен по делото писмен отговор, моли съда да остави в сила обжалваното определение. Твърди наличието на нови факти от значение за правилното решаване на спора. Като такъв се сочи приложеното към отговора прокурорско постановление по ДП № 408/2026 г. по описа на Районна прокуратура гр. Кърджали за прекратяване на наказателно производство от 11.08.2026 г. поради установеното в съдебно химико-токсикологична експертиза, че в дадената кръвна проба и урина на Д. К. А. не се установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Върховният административен съд, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо и основателно. Счел е, че жалбоподателят е доказал вероятността от настъпване на значителни и трудно поправими вреди. В тази връзка е съобразил представения трудов договор, от който е видно, че жалбоподателят работи като счетоводител и изпълнението на служебните му задължения е свързано с необходимост от ежедневно придвижване с автомобил, както и представените две удостоверения за раждане, удостоверяващи, че той е баща на две малки деца. Съдът е приел, че невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС би затруднила съществено както изпълнението на трудовите му задължения, така и грижите по отглеждането на децата му. Намерил е, че тези вреди са значителни и трудно поправими и в конкретния случай надделяват над обществения интерес, обосновал предварителното изпълнение на ПАМ. Поради това съдът е счел, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 АПК и е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Определението е правилно. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че Д. К. А. на 18.06.2026 г. около 07:45 часа в гр. Кърджали на ул. „Капитан Петко Войвода“ № 58 е управлявало лек автомобил марка и модел „Шевролет Матиз“ с peг. № [рег. номер], собственост на Ш. Е. Р., като при извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRD0004, е установено, че водачът управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност А. да управлява МПС, съответно - до затруднения при упражняването на трудовата му дейност и отглеждането на малолетните му деца. Представени са и доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В случая по делото е приложено прокурорско постановление от 11.08.2026 г. за прекратяване на досъдебно производство № 408/2026 г. по описа на Районна прокуратура гр. Кърджали, поради установеното в съдебна химико-токсикологична експертиза от 13.07.2026 г., че в кръвната проба и урината на Д. К. А., не се установява наличие на наркотични вещества. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като в кръвната проба и урината на Д. К. А. не се установява наличие на наркотични вещества, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че е налице основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. С оглед изложеното, постановеното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,